Be my owner (jungkook&you)

Част 27

Стояхме така. В прегръдка. Обвивах крехкото и тяло.
Тя е моя. Тя е само моя.
Обичам я.

По едно време леко погледнах към нея. Спеше. Сякаш се отърси от болестта за момент. Леко помръднах, станах и тръгнах нагоре към втория етаж. Носейки я на ръце, стигнах до стаята ни. Поставих я внимателно, за да не я събудя, върху нейната част от леглото и я завих. Хубаво я увих, като бебе в чаршафите, чак до шията. Целунах челото и, което продължаваше да бъде топло и внимателно излезнах от стаята.
Тръгнах към долния етаж за да прибера....чакай малко.. Ама, тя не яде нищичко. Оох, да я оставя ли да спи, или? Оох, не знам. Отидох долу и започнах да разтребвам. Измих чашите и се зачудих отново. Добре..оох, не знаам. Какво да и занеса да яде, ако изобщо е добра идея да я будя? Не, нека я оставя да спи.
Бях подредил всичко, изгасих лампите и заискачвах стълбището. Измих си зъбите и се втурнах към стаята. Влязох тихо, като внимавах и тихо да си остане.
Спинкаше, като ангелче увито в белите чаршави. Леко се наместих на леглото и тоолкова много исках да я гушна. Да я долепя до себе си, да усещам тялото и. Така я чувствам близо и в безопасност.
И какво трябва да направя сега, за да я прегърна. Много глупав въпрос, но всъщност е по-сложно отколкото се предполага.
Обърнах се към нея и се приближих плътно, телата ни се докосваха. Поставих ръка на корема и и я целунах по челото, по устните, по нослето, пак по челото. Упрях глава до нейната и не след дълго заспах.

-Джънгкук..Джънгкук...... Джънгкук..-чувах тих глас да изрича името ми. Отворих очи и (Името Ти) ме гледаше с големите си, бистри очи.
-М..какво?
-Трябва ми помощ.- помощ? За какво? А, гласът и почти го нямаше.
-Каква помощ? Какво има, миличко?
-Тъпо е, но..може би ще е забавно.
-Какво е?- хванах ръката и, а тя леко се усмихна.
-Не мога да говоря. Ще говориш ли по телефона с Мин, вместо мен?
-Само това ли е? Добре, няма проблем.
-Не..точно..
-Какво има?
-Амми..ето- набра го и ми подаде телефона.- вдигни малко тона нагоре..че да звучиш, като мен.
-Какво!?- той..вдигна..
От другата страна се чуваше:
-Ало?
-Ало..шефе?
-(Името Ти), ти ли си?
-Да, да аз съм.
-Не звучиш..така, попринцип.
-Ами, за това Ви се обаждам. Не се чувствам добре и няма да успея да се държа, ако дойда на работа.- мъжът въздиша и пак проговори:
-Добре..няма, няма проблем..ъмм.. Исках да питам нещо, ако нямаш против?
-Питайте.
-Искаш ли..ами, (Името Ти), искаш ли да излезем?
-..не.- затворих му и хвърлих телефона настрани.
Прегърнах (Името Ти) много силно.
-Ти си само моя..