Be my owner (jungkook&you)

Част 40

Хибридът отвори леко вратата на стаята. Т/И разтъркваше леко едното си око и погледна към вратата.
-Мила..- нежно каза Джънгкук, приближавайки се до леглото на момичето.
-Джънгкуук!!- Т/И избухна в силен, силен плач, протяйки ръце към него. Искаше да прегърне хибрида. След инцидента тя не го беше виждала, нито чувала. Цели два дни. От упойките и болкоуспокояващите тя не усещаше допира му. В главата ѝ се въртяха постоянно кошмари, заради стреса, който преживя и страха, който преживява. Сънуваше ги постоянно, през тези тва дни тя отвори очите си само за няколко секунди. Толкова и ѝ стигаха за да се задържи силна през останалото време, ала само ако тези секунди бяха запълнени със самия него. Джънгкук. Но, погледът и постоянно беше замазан, сега също, но от сълзи. Слухът и тогава сякаш не функционираше изобщо. Беше уплашена.
Т/И плачеше с глас. Джънгкук седна на леглото и я прегърна. Галеше главата ѝ, а Т/И стискаше тениската му с всичката сила, която и бе останала. По едно време хибридът чу хлипанията ѝ отново.
-Ей..ей. Миличка. Стига.- той я погледна, хващайки я за раменете.- Искаш ли да ти каша нещо?! Виж. Ти имаш бебе тук, мила.- постави ръка на корема ѝ.
Момичето се вслушваше в нежния тон на гласа му. Усещаше нежния му допир. Тя толкова го обичаше, усещаше колко много ѝ беше липсвал. В момента тя желаеше да имат нещо свое. Това е плодът от дървото, което бе пораснало от тяхната любов. А, срещата им беше напълно случайна.
-Дж.. Дж.. Дж...- тя просто го прегърна. Имаше много сълзи, които да изплаче. Той я прегръщаше, галеше главата ѝ. Целуна челото ѝ продължително и каза:
-Хайде..- момичето го погледна.
-Къде?- избърса едното си око от сълзите. Хибридът изтри сълзите и с топлите си ръце.
-Тръгваме си.