Be my owner (jungkook&you)

Част 25

Поредният ден, в който бях на работа. Оставаха още три часа, а аз бях готова.
По едно време реших да отида до кабинета на Мин и да питам, дали ще ме пусне по-рано. Имаше два варианта, как могат да се развият нещата. Първият е да ме затрупа с още работа, че да се измъча, докато дойде време да си тръгват всички, или да ме пусне. И това е почти невъзможно.
Тръгнах към горния етаж, към кабинета на Мин Юнги. След третото леко почукване се чу едно настойчиво „Влез!“.
-О, здравей.- Мин. Юнги. Да се усмихва? Край, край. Ей ся ще съжелявам, че дойдох.- Ъм, защо си тук?
-Свърших си работата, дойдох да питам, може ли да си тръгна!- изстрелях по най-бързия начин.
-Да, разбира се, че можеш.
-Мерси..ааа благодаря имах предвид. Довиждане.- и тъкмо да прекрача прага и чух гласът му.
-(Името Ти), почакай.
-Да?- обърнах се към него.
-Нищо, нищо. Върви. -объркана затворих вратата след себе си и тръгнах към офиса ми, за да си събера нещата и да се омитам от тук. Да, ама иначе как ще минем без онези надути вещици, които винаги ти скапват деня.
-Оо, моето момиче накъде така?- и курвенският глас се разнесе по коридора и всички погледи се насочиха към не кого, а към мен.
Аз си мълчах и влязох в офиса си. След това си взех работите и си тръгнах.

Гледна точка Ви

-На кого говориш?
-Ей на оная малката пикла.
-Хъм..- малка пикла?- все пак. Аз отивам на долния етаж, трябва да принтирам, сканирам и темподобни.
-Добре, чао.- целуна бузата ми, докато събирах нужните неща, а тя спукваше поредния балон от дъвката. Целунах устните ѝ и се запътих към стълбите надолу.

Гледна точка Ти

Прибирам се. По едно време се чудех, тази музика от нашата къща ли идва или не.
Влизам и какво да видя. Джънгкук по боксерки, скача по дивана и размята ръце в ритъма на песен на TWICE. (Cheer up)

Drugata glava shte e po dylga aj chau❤