Be my owner (jungkook&you)

Част 51

Вече бях вкъщи. Разказах на Джънгкук, за всичко това, което се случи. Та,.. ние с Юнги бяхме брат.. брат и сестра! Знаех си. Винаги съм го чувствала, сякаш бе истина. И ето, че е! Все пак съм осиновена,.. но.. защо семейството ми са ме оставили?

Джънгкук

-Толкова е странно! Шефът ѝ сега пък и стана брат. Да не би да я лъже?
Малко..се притеснявам за нея. Стои в спалнята вече час и нещо.- станах от дивана и се запътих към горния етаж. Вратата беше отворена. А, тя спеше, като краката ѝ се подпираха на пода.
Отидох до нея и я поставих да легне както трябва.
-Т/И, Т/И..- казах тихо и свалих блузата ѝ и сутиена. Панталоните и. След това я облякох в една широка сива тениска и я завих. Оставих дрехите и в пералнята. Когато се върнах в стаята, тя отвори очите си.- Хеей..- казах тихо, а тя само измрънка по най-сладкия начин и се усмихна леко.
-Добре ли си?

Гледна точка Т/И

-Да. Сънувах, че с Юнги сме деца и си играем.. Но странното беше, че главите бяха много големи и лицата ни бяха, като на възрастни.- започнах да се смея, а Кук се усмихна доста широко, присвивайки очи. Той свали дрехите си и остана по бельо. Щом легна, веднага се сгуших в него и въздъхнах.
-Какво има, заек?
-Нищо.- само където преди дни, когато ти свърши в мен, аз не изпих хапчето.