Be my owner (jungkook&you)

Част 13

Докато си спинках сладко сладко, усетих нещо тежко върху мен. Отворих очите си и не виждах нищичко. Косата на Куки се беше разпиляла пред очите ми, не позволявайки ми да вижда. Усещах всяка една част от тялото му, прилепено с моето. Докато лежеше върху мен, усетих че започва доста да ми натежава.
-Куки.. Куки. Джънгкук!- изписуках, почти без въздух.
-Мм!- измуча Джънгкук рязко вдигайки главата си, и започна да се оглежда. По едно време спря главата си. Погледна ме и усъзна, че лежи върху мен. Тялото ми беше здраво притиснато от него. Усетих, как леко се повдигна.
-(Името ти).- погледът ми блуждаеше в страни, докато не изрече тези думи и го погледнах. Той наистина имаше много красиви черти. Хибридът се взираше в мен. В очите ми. Времето. То сякаш спря, докато се взираме един в друг.
-Да. Кажи Куки?
-Нищо.- засмя се той, показвайки заешката си усмивка. Погледнах огромния, красив часовник на стената в стаята ми. Беше 4:37 сутринта, а на вън все още беше мрачно и имаше зловеща мъгла, замъгляваща осветлението от уличните лампи по алеята. Всъщност наистина беше зловещо. Преди не съм го забелязвала. Може би, защото се давех в работа за да избегна факта, че съм си сама вкъщи. Всеки ден. Гледах прозореца. Не знам дали съм изглеждала изплашена, но Куки го е забелязал.- Теб..да не те е страх?- и си върна сладката усмивка на лицето.
-Ами.. Не съм го казала! За какво говориш?- той се засмя и легна до мен. Доближи се и ме гушна. Обгърна ме с тялото си, забивайки глава във врата ми. Така си останахме. Усещах дъхът му, как полазва врата ми, карайки ме да настръхвам. Усетих, как очите ми бавно се затварят.

Техьонг

Събудих се. Часът беше 8:47 сутринта. Понякога се случва да ставам не толкова късно. Станах и отидох в банята. Извърших си сутришната рутина и отидох в кухнята. Докато кафето ми се наливаше в бялата чашка, чух телефонът ми да звъни.

-Ало, Те!

-Джин?

-Точно така!

-Кажи.

-Ще ти кажа аз! Стига си киснал у вас. След половин час идвам да те взема.

-Ама, хьонг!

-... ... ...

Аааф, тоя Джин! И, как ми затвори. Еми, нямам избор. Отивам да се облека.

Влюбените гарги

Събудих се. Вече беше станало почти десет часа. Тя още спеше , гушнала ръката ми. Доста се въртеше тази нощ. (А, тя ли?!). Стоях и я гледах. Затворените и очи, нослето ѝ и тези устни. Розови, меки и сладки. Косата и. Мека, нежна се беше разпиляла пред лицето ѝ. Посегнах с ръка и лицето ѝ се откри. (Името ти) отвори очи и ме погледна, заформяйки сладка усмивка.
-Добре утро.- каза сънено.- Много си рошав.- засмя се.
-А, ще ме обичаш ли с разрошена коса?
-Е, как да не те обичам?!- засмяхме се.
-Какво ще правим днес?
-Мм.. Искаш ли да ходим.. да се разходим някъде?
-На разходка! Суперрр!