Be my owner (jungkook&you)

Част 12

В кратуната на подобието на момиче :))

Нямаше какво да правя, и за това реших да поработя малко по новата реклама. Наскоро започнахме работа с една нова компания и да. Знам, че вас тва не ви интересува.
Работих с лаптоп в скута си около три часа. Бях облякла суичъри на Куки, който беше по-голям чувал и от моите парцали. Бях обула дълги черните си дълги чорапи ии да отдолу бях по бельо. Чух почукване на вратата.
-Влез, Куки. Няма нужда да сме толкова..формални.- казах с лека насмешка, и вдигнах глава поглеждайки хибрида. Беше се ухил до уши... Да не е счупил нещо?
-Каквоо правииш?- дойде към мен и се пльосна на леглото. При добира на разбиващо се в мекото легло тяло на момчето се получи тласък, който ме накара на подскоча.
-Леле! Джънгкук!- момчето се засмя сладко, блеейки в тавана.
-Кажи, какво има?- станах надвесвайки се над него. Лицата ни се гледаха на обратно.
-Какво да има?!.. Чакай малко това моят суичър ли е?
-Не..
-Ммхм, окей. Ти и твоите да носиш пак можеш да заблудил някой, че са мои.- а бе, що за котка прилича на заек?

Лалала време прекарано в безсмислица и лигавене

Стана време да излизам, Таехьонг всеки момент щеше да дойде. Вече се бях оправила. Бях облякла черни дънки, скъсани на коленете, черни кецове, черна шапка с козирка, жълт голям суичър и черна малка раница. Бях сложила мъъничко грим.
-Чао, Куки. Куки? Къде се дяна?
-Ба-Бау!- отвори едната врата на гардероба и извика.
-Тъпанар! Щъркел! Трол такъв! Пеперуда! Чаршаф! Майонеза! Комин! Вилица!
-Окей,окей.- да, умираше да се хили.- Убидите ти са уникални, знаеш ли?
-Знам!- тръгнах към вратата.
-Чакааай!- дойде до мен, или по-скоро пред мен.- Прегръдкаа, целувкаа.
-Ооф, Джънгкук! Казвала ли съм ти колко...- бам, не ме остави да се доизкажа и докосна устните ни.
-Колко ме обичаш.. да, казвала си ми..- прошепна на милиметри от устните ми и продължи да задълбочава целувката. Отделихме се.- Чао.- гледаше ме в очите ѝ се усмихна сладко. Очите му грееха,.. като на малко дете. Излезнах от вкъщи и след броени секунди видях колата на Таехьонг да се задава в далечината и да се доближава до мен. Щом спря пред мен се запътих към нея и се качих.
-Хелоу.- казах аз.
-Ух.
-Ще тръгваме ли?
-М-мхм.- защо Таехьонг караше с такава скорост?!! Цялата бях на камък, държейки се за седалката.
Ии най-накрая стигнахме.
-Техьонг.- той се обърна към мен.- трябва да ти забранят да караш..
-Хаайдее, ся. Претенции. Нали те докарах жива дотук, пък.
-Дано така да е на връщане.- промърморих, ама ония гущер май ме чу.
-К'во.
-Да слизаме викам!
-Хайде.
-Ооф, Техьонг. Кой знае, какъв тъп филм си избрал..
-Ще ти препоръчам, да не обиждаш избора ми на филми. Гледай само да не ти хареса прекалено много.
-Ще гледам, ако не заспя.
-Аз ще те ритна и ще станеш.- хилехме се като идиоти. Взехме си нужните неща за оцеляване и отидохме да гледаме филмчитуу.

Филмът свърши. И двамата клоуни излизат. Оная шматка рошава, като гнездо с ремонт, а Техьонг ухилен, както винаги.

В колата

-Как можа да обърнеш всичките пуканки върху мен?
-Боже. Звучуш, като Джин. (Джин е секретарят на едно козе сирене, което се нарича Кин Су и е полу-шефка на отдела, който се намираме аз и Тае- стил и визия на рекламата) *може и да няма нищо подобноо, ама Симона си измисля*- Хубаво се, сори Тае. Ама аз тъкмо почнах да стена, и онова момиче се извика, и аз.. рефлекси, брат мии.- Техьонг седеше и само се хилеше през цялото време. През пътя си пуснахме радиото и грапехме, като най- големите аутисти в тая кола. След, като се прибрах се изкъпах..ме с Куки. Еми, к'во да направа. Живот. Наплюскахме се и заспахме. Много интересно, нали? Знам си аз. *Знаеш ти. Колкото знае Намджун, как се реже лук*