Be my owner (jungkook&you)

Част 19

Седяхме..в къщата...на Техьонг..

-Аа, красива си такаа..
-Мхм..хубаво.
-Охх, (Името ти). До кога ще ми се сърдиш?
-Докато не пукнем и двамата!
-Хайде, ставай и да те откарам на срещата.
-Ъмм, Техьонг.- погледна ме очудено.- Ако, си сляп и нещо не довиждаш. Аз съм права..стоя пред теб.. Ти се вдигай.... щраус..
-Аа, защо винаги остроумничиш толкова?- изправи се и тръгнахме.
-Защото имам мозък в главата.- почуках по главата му (Главата викаш, а?).
-Оох, я тихо и върви!- хвана ми ръката и ме задърпа.
Да, но..какво ще правя с Куки. Положението е неизбежно. Първо, че нямам време, за да се отбия до вкъщи и да му кажа. Второ, че и няма как, защото не съм казвала нищо за това на Техьонг, и той си мисли, че вкъщи в момента е празно. Трето,...ахх....много съжалявам Джънгкук...Моля те..разбери ме...много съжалявам..за това.
Тръгнахме и вече ме беше закарал до.. имение? Ъмм, това правилното място ли е?
-Те-хьонг..
Нямаше го там вече. Ами, имам ли избор.. Отивам и ще видя, какво ме очаква на вратата. Запътих се към входната врата и позвънях на звънеца. Звънях ли звънях..нищо.
По едно време чух телефонът ми да звъни.. Ъм, кой е този номер?
-Ало, (Името ти)!
-Дж.. Кой е?
-Аз съм. Джънгкук.- знаех си. Все пак..как мога да не позная гласа му. А, в момента съм страшно объркана.
- Какво има? Как ми се обади? Добре ли си? Нещо станало ли е?
-Ъм..успокой се. Аз трябва да те питам това.
-Как така?
-Ами, часът е 21:45. Много закъсня.
-И много съжалявам Джънгкук. На среща по работа съм, но явно ще се отложи. Съжалявам, че не успях да се отбия и да ти кажа, но..
-Всичко е наред.- усетих, някакво си успокоение в неговия глас.
-Ще се прибирам Куки, чао.
-Чао, (Името ти)....
-Куки чакай!
-...
...
...

Вече беше затворил. Исках да го попитам..Как ми се е обадил? От къде? Е, аз сега..си тръгвам. Тази "среща" явно ще си остане мистерия.
Излезнах от двора на имението и си хванах такси. Ще си бъда у дома. (Да, бе да. Тя не знае, какво ще се случи.)

Юнги

Успокой се Юнги! Дишай! Дишай!
Бях се облегнал на вратата на стаята си, облян в пот. Едва дишах, беше ми много горещо. Видях я. Тя дойде. Звъня, но аз..
Щом я видях, изпаднах в паника! И това се случва. Човешко е, какво да направя?! Е, тя си тръгна. Исках да влезе вътре с мен. Да и призная..онова..нещо..

Хихи чао!