Be my owner (jungkook&you)

Част 35

Вече минаваше и нощта. Джънгкук стоеше, държейки ръката и се взираше в бялата стена на болничната стая. Изведнъж чу някакъв шепот. Чуваше немощен глас да изрича името му. Стискаше с две ръце ръката на момичето и една сълза капна върху завивката. Беше тихо и се чу. Той все се взираше в тази стена. Беше бяла, като съзнанието му в момента. Беше объркан, не чувстваше нищо.
След време пак чу този глас. Изведнъж извъртя глава към момичето и я погледна с плувнали очи. Тя го гледаше с топлия си поглед. В този момент сълзи се разбунтуваха и изпопадаха от очите му. Стискаше ръката и и плачеше силно. А, момичето го гледаше. Гледаше го, защото си бе пожелала щом се събуди да види него. И ето го и него, той стоеше тук при нея. Сълзите му бяха от щастие, но тя не искаше да го вижда, как плаче.

Край.

Бъзикам са ша има още да чакате