Be my owner (jungkook&you)

Част 37

Куки не беше виждал този мъж никога през живота си, нито знаеше кой е той. Тъй като не беше много добър в контактуването с хора, хибридът бързо се шмугна в стаята, в която се намираше приятелката му. Юнги мина по коридора, търсейки стаята. Щом осъзна, че е същата, в която се намира ушатото момче с опашка замръзна. Идея си нямаше, какво трябва да направи. Юнги просто седна на пейката до вратата. Една сестра мина. И точно тя беше спасението на Юнги.
-Трябва ли Ви нещо?
-Бихте ли могла да предадете тези цветя на пациентката?
-Разбира се.- сестрата се усмихна дружелюбно, поемайки букета от ръцете на Юнги. Момичето влезе в стаята и потопи букета в една чаша вода. Обърна се към хибрида, който се опита да скрие ушичките си успешно в косата.
-Желаете ли да се преместите в чакалнята?
-Не, няма нужда.- Куки размаха с ръце, усмихвайки се.
Сестрата излезе от стаята и ушите му щръкнаха на воля изпод косата му.
Джънгкук реши да провери дали онзи мъж е още там. Показа глава и тъкмо да се шмугне пак в стаята, вече съжалявайки, че излезе гласът на Мин го спря.
-Почакай!- настойчиво каза мъжът, седящ отпред. Хибридът замръзна за момент. Излезе от стаята, затваряйки вратата.
-Кой си ти?
-Сложно е.
-Кажи ми кой си?- вече по-самоуверено промълви хибрида.
-Аз съм шефа ѝ.- защо Джънгкук трябваше да повишава тон на шефа на приятелката му?! И без това знаеше, че е перко.
-Извинете.- сведе глава момчето.
-Няма нищо. Ела седни.- момчето седна до Мин.- А, ти кой си?
-Аз..аз съм нейният приятел.
-Приятел?
-Приятел, да.
-Не знаех, че си има гадже. Дано да си добър с нея.
-Мисля, че да.
-Мислиш ли?- изгледа го кръвнишки Юнги. (KPOPfan1997както гледа бабата с дървата😂)
Джънгкук размаха с ръце, смеейки се нервно.
-Не, не, сър. Старая се да съм възможно най-добър с нея.