Be my owner (jungkook&you)

Част 43

След два месеца

Излезнах от банята и чух телефонът ми звъни. Беше Джънгкук. Зарадвах се щом видях, че ми звъни той и вдигнах.
-Ало? Куки?
-Здравей.. Здравей, принцесо.
Звучиш задържан, има ли нещо?
-Оох, не мила. Нищо подобно.
-Дано да е така.
-А при теб.. Има ли..развитие?
-Виж Куки. Мисля, че вече трябва да се откажем. Сигурно просто е станало някакво объркване. Пък и ние се предпазвахме.
-Но, защо докторът ще ме лъже?
-Сигурно просто се е объркал. Може и ти да не си разбрал. Иначе, защо щом съм бременна, нито ми се гади, нито имам голям апетит, а и минаха два месеца, а коремът ми не е пораснал. Човекът просто се е объркал. Ще си направим дете..
-Знам, мила. Трябва да тръгвам, обичам те.
-И аз те обичам, Куки.
...
...
...
Ясно ми е, че не съм бременна. А, и периодът ми дойде. Това си е чисто объркване. За което се радвам в интерес на истината. Все още не искам деца.
Куки щеше да се прибере чак след три часа. И аз ще му сготвя нещо вкусноо. Изкиска се и започнах да се обличам. Докато слизах по стълбите се усмихнах. Хм, защо ми изглежда по-отслабнал? Трябва да го питам дали се храни добре.. Аа, Джунгкугии.. Ще ти направя нещо калорично. Изкиска се дяволите и пуснах телевизора. Оставих някакъв филм. Беше криминален. Ще му направя лазаняаа!!
..искам да ям..
Започнах да я приготвям, като от време на време си хапвах по нещо. Гладна мечка хоро не играе.
Минаха се около два часа. После се чудих какво да правя и филмът свърши, а по телевизията няма нищо интересно.
Аа. Ще отида да купя цветя! Тъкмо да се разходя и ще си сложа букета на масата. Само дано магазинчето да е отворено. И така времето ще мине.

Връщах се от цветарницата и телефонът ми звънна.
-Ало? Кажи, Куки.
-Ъмм.. Вкъщи ли си? Метеорологична намирам.
-Аммм.. почтии.
-Как така?- Джънгкук..се..паникьосаа
-Прибирам се, Куки.
-Къде си ходила!?
-Защо ми викаш?
-Аз.. Съжалявам.. Просто.. Прибирай се по-бързо. Имам нужда от теб.
...
...
...
Чакай.. Станало ли е нещо? Защо има нужда от мен!?
Затичах се колкото мога по-бързо към вкъщи. Отключих по най-бързия начин и се събух. Бутайки неща, но не им обръщай внимание. Нямаше го в хола, нито в кухнята и никъде.
-Джънгкуук!!- извиках се и се затичах по стълбите. Влязох в банята, в тоалетната, в "неговата стая". Да бях влезнала първо в моята! Беше много тихо. Отворих вратата на стаята ми. Джънгкук..лежеше...............................на леглото...............и си гледаше най-спокойно клипчета!
Кипна ми. Ки-пна ми! Ще го смеля!
-Джънгкук!- премести си погледа на мен. Махна си слушалките и ми се усмихна, все едно нищо не е станало. Ама, той от къде да знае?!- Знаеш ли? Знаеш лии!- едва дишах, бях се изморила.- Бягах, като луда, защото си мислех, че нещо ти се е случилоо!- той се стресна..от мен и дойде. Вдигна ме и започна да ме върти. След това ме пусна и виждах осем пъти повече неща.-Ама, ти да ме подлуди ли искаш?- чувах го как се смее и исках да го шибна. Замахнах към един от петимата и просто легна на земята и затворих очи. Сега поне няма как да падна.
-Хайде, зайченцее!
-Оо-оу!- Кук ме вдигна и ме понесе надолу по-стълбите. След това и да исках, нямаше как да разбера накъде отиваме.- Кукии! На къде?
-Не знам.- засмя се. Иих.
-Седна на дивана току що, нали?
-Хъх, колко си сладка така.
-Не ми се смей. Всичко ми се върти.- той ми хвана главата и я облегна на рамото си, докато аз се намирах в скута му.
-Сега ще ти мине.- целуна ме по рамото.
-Знаеш ли, че ти виждам под блузата ти?- изкиска се.
-Млъквай.