Be my owner (jungkook&you)

Част 20

-Джънгкук?- вече бях удома.
-Уоу! Това са...дрехи!- (оле не думай Джънгкуга)
-Мда. Трябваше.Но! Не се състоя.
-Какво е станало?
-Ами, аз го почувствах, като тенекия.
-Ааха.- доближи се.
-А! Ти как ми се обади?
-Ами, имам ключове.. вече. Навън има телефонни кабини.
-Яасно.
-Гладна ли си?
-Ммхм.
-Ами, аз сготвих, докато те нямаше.
-Добре. Само отивам да се преоблека и идвам веднагаа!- затичах се по стълбите.
-Чакаай! Чакаай!
-Да?
-Ела.- отидох до него.- не стига, че така ме стресна, ами и от кога си си дошла, за мен една целувка няма.- нацупи устнички. Той изглежда, като бебе в момента. Целунах го и пак се запътих към стълбите. Влязох в стаята си....в която... Турнадо ли е минала през тази стая?
-Джънгкуук!

Гледна точка на хибрида

O, men holy shit!
-Забравих да оправя. Ама, съм и аз един простак.- (Името ти) дойде при мен.- Д-да?- хажтаг неловка усмивка номер едно.
-Ама, ти какво си правил в тая стая?
Куки си спомня
-Аахаа! Рок енд Роооолл!- той не само изглежда, като котка. Той звучи, като котка..умираща котка. Увеличил метала, не рок енд рола. И скача по дивана. В стаята всичко е по земята. Хайде ся вилней и в спалнята. (Колко грешно звучи самооо). Нищо общо с това, което видя щом се прибра. Съвсем различен човек.

-Ами. Нищо.. Просто малко може да..ъмм..- тъпак! Тъпак!- Земетресение!
-Така ли?
-Даа! Имаше земетресение! Това..тук полилей започна да се клатии! (Клатии)
-А, това земетресение, да не обърнало къщата няколко пъти?
-Даа!.. тоест не! Не не!
-Добре, Джънгкук. Просто..се погрижи следващия път да..не изглежда така, ясно?
-Да, сър!- и пак си замина. Ааф, чак ми причерня.- Пфу, за малко.- отдъхна си и напъха една бисквитка в устата си.- Добе, че шум добъл актуол.

Гледна точка на момичето

-Джънгкуук..Джънгкуук..
Преоблякох се и си махнах грима. Ъъм, сега не мога да се изкъпя, после. Слязох долу при откачалката. Беше се ухилил адски неловко и фалшиво. Явно му е гузно. Е, защо толкова го е страх от мен? Но, нямам нищо против аз да командвам, де. А, това „Да, сър!“? Много мило, Джънгкук.- К'во си се изтупал такъв, бе?
-Нищо!
-Господи, Джънгкук.
-Ка-кво?
-Имам чувството, че много те е страх от мен?- е, как само се ухилих.
-Ха!- дойде и ме погледна, доближавайки лицето си до моето. Аз З бях между подпряните му на плота ръце.- Теб трябва да те е страх, малката!- малката? Пха, сериозно ли?
-Мне.- измъкнах се от хватката му. Седнах си на стола и започнах да се храня.
-Ц, ц, ц.- погледнах го объркано, докато бузите ми щяха да се пръснат.- Трябва да те науча на обноски, това държание не ми харесва.- седеше със скръстени ръце от другия край на масата. Преглътнах и реших да кажа нещо и аз.
-Добре.
-Добре?
-Да те видим. Кой ще научиш ти на обноски.
-Ха, не се заяждай с мен.
-Не се заяждам.- след това промълвих тихо.-като си купя един пулвелизатор ще видиш ти..
-Мхм? Каза ли нещо?
-Не! Хайде сядай и стига си се перчил да не ти забия една вилица в пакета.- толкова бърз човек. Господи. Никога не съм виждала.

Мисля в следващата глава да има смут.

Бб