Ами тръгвам си, най-сетне. Ии пак забравих, че ще излизаме с Тае. Изключих компютъра си, взех чантата ми и преметнах якето си през ръка. Щом излязох от офиса си видях Техьонг. Тичаше към мен, като обезумял. Хвана ме за ръката и ме задърпа към изхода. -Хайде, хайде, хайде! -Чакай!.. Те!.. За къде си се забързал така? -Хайде! Хайде!- крещеше, отваряйки ми вратата на колата. Влязох вътре и той се затича към другата страна. Буквално скочи в колата и се изстреляхме със светлинна скорост. -Уау! Те, по-бавно!- а той се смееше, като..абе тоя май верно е луд. -Намали, ти казвам! -Няма нужда. -Ама, как няма нужда? -Спокойноо.- оле, тва човече ще ме побърка. След около пет минути стрес и мъчение спряхме пред (Айде ся. Мисли къде са спрялии.) един..(аа измислих гооо) Това е бутик за дрехи. -Техьонг, ще ми се подмазваш ли? -Ами..по-точно на шефа. -Ааам, к'во? -Амие ходите на вечеря, и аз таковаа за т'ва реших да дойда да ти взема рокля и обувки. -Техьонг! Какви ги бръщолевиш? Каквоо? -Ами.. -Каква вечеря?- крещях, но разберете ме. Изръси ми го т'ва. От нищото се появи. Ако, не бях питала сигурно щяхме да се разминем с едно „А, и също така си на вечеря с шефа след пет минути.". Ох, стресирах се..пак.. -Ами, по работа.- преметна ръка през рамото ми и тръгна, бутайки ме към входа на сградата. Извъртях очи и тръгнах.- Не се сърдии. -Не говори, защото ще..- запуши ми устата. -Тиихоо.- мале, как искам да го фрасна. - *думите бяха „Ще те убия.", но прозвуча, като „Мм-м-м". -Тихо, малко чудовище.- дразни ме, ти ще видиш. Като влизахме си махна мръсната ръка от лицето ми. Ама, естествено.- Сега, на там! -Ау!- еми, дръпна ме. К'во, да пея BS&T ли? И да флипвам в коридора, най-вече. -Виж, т'ва е яко!- еми, влязохме в някъв магазин.- тази черна рокля е разкош. -Господи. Техьонг, т'ва ти ли си? -Тихо сяа. Премери я, заради мен.- даде ми роклята и аз влязох в пробната. Е, браво! Най-накрая пробна, в която мога да си размахвам ръцете на воля и няма нищо по стените и йес уее! Всъщност..се харесвам в тази рокля. Беше дълга и черна по тялото, с една презрамка и от коляното надолу беше нарязана на ленти. Излязох от пробната.- Ооу! Толкова си сладкаа. -Сексапил, бе брат. -Ммхм. Малкото ми момиченце порасна.- и тогава дойде една от служителите, задаващи въпроса „Мога ли да ви помогна с нещо?". Точно в момента, в който Техьонг показваше на яве актьорските си умения.- Взимаме я.- каза през рев. По-скоро звучеше, като тюлен, но ок. Преоблякох се и отидохме да платим. Къъъкхъъм! Техьонг да плати. -Дай, да я нося. -Нямаа! -Дай, дее! -Гледай си работата! -Техьонг..- погледна ме.- Ама, ние свършихме работа преди малко. -Офф.. Я! Виж онова пухкавотоо! -Ох, като дете си. -Ела! Ела!
Хубаво де! Знам, че е кратка. Една друга книга ме разсея.(^^)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
