Be my owner (jungkook&you)

Част 30

Нека така магически прескочим две седмици от историята.
За половин месец могат да се случат много неща. Едно, от които беше, че Куки си намери работа.
В едно изящно красиво кафене, което бе на около десетина-петнайсетина минути от вкъщи. Това беше плюс. Все пак, ако съвсеем случайно реши да и предложи, кой пък знае, трябва да има с какво. Ами, не е яко да врънкаш гаджето ти за пари за нейния годежен пръстен, чак мен ме хваща срам. Но, ето точно за това нашият Куки е един особено мил и грижовен хибрид, който се престраши да работи, под зорките погледи на хората, които все са насочени към котешките черти. Ушичките, упашката. Е, нали все пак успя да мине интервюто, от които десетина кандидати, точно той беше избран. И това мотивира желанието му за работа и го нахъса още повече. Сега Джънгкук се гласеше пред огледалото за първия си работен ден. По-точно той не се гласеше. Джънгкук никога не се гласи. Просто оправяше вратовръзката си, вече от около три минути. Само да не закъснее. Е, имаше си паниката, притесняваше се, но се опитваше да запази самообладание. Съвсем бавно минаващото момиче с чаша кафе в ръка, за малко да не падне след завъртането, което се получи щом Джънгкук мина право през нея бързайки.
-Абе, ей момче!- хибридът леко се изкиска тропотейки по стълбите към долния етаж. Докато (Името Ти) направи две крачки, той вече се беше върнал с ябълка в ръката си.
-Знаеш ли..звучиш, като нечия майка.- започна да се смее.
-А, ти се държиш, като хеликоптер в римбуше.-малко намусено му отговори тя. Сутрин-кисело настроение и т'ва е.
-Искаш ли?- насочи ябълката към устата ѝ.
-Не.- леко избута ръката му надолу.
-Искаш ли?- Джънгкук приближи глава до нея, изпъчвайки устните си. Тя го целуна, а Джънгкук успя да си сложи усмивка на лицето и да се успокои за това, как ще мине деня.
-Униформите ни си приличат.- каза момичето, след като отпи от чашата. Работните дрехи на хибрида се състояха от черен панталон, бяла риза и вратовръзка. Всъщност си бяха напълно еднакви. Вървейки по коридора двамата влязоха в стаята. (Името Ти) седна на леглото, оставяйки кафето си на нощното шкафче, а Джънгкук само се чудеше, дали не забравя нещо. Джънгкук се приближи към легналото момиче и седна на леглото плътно до нея. Наведе се и я целуна по челото, подпирайки с ръка бузата ѝ. След това по нослето  и след това долепи и устните им една до друга. Ама, какво електричество се получава между тях, всеки път когато се докоснат, пък и са много сладки. И това електричество зареждаше Джънгкук с хубави мисли и вече искаше да отиде и да я пробва тая работа. Те все още не се отлепяха от целувката, момичето започна леко да гали главата , приглаждайки косата му. Кук започна да мърка. А, идея си нямате, какво е чувството на тази вибрация от мъркането, през целувка.