Be my owner (jungkook&you)

Част 39

Хибридът стоеше и я гледаше.
С работата, която Джънгкук започна никак не успяваше да се наспи достатъчно. Просто в заведението хибридът постоянно притичваше до маса, до бара, до маса, до бара.
Докато стоеше всяка вечер с увесена глава, щом чуеше ключалката да прищраква усмивката му изгряваше веднага и се затичваше към вратата, колкото и болка да изпитваше в краката си. Той постоянно правеше всичко възможно за да прикрие преумората си. Той не искаше тя да знае.
Главата му клюмна долу и клепачите му се затвориха, а ръката му се търкулна от скута му и се подпря безжизнено на земята. Беше напълно възможно в момента да е изгубил съзнание, поради недохранването, но той постоянно спеше. Бореше се и с това. Пренебрегваше страданието на тялото си, за да не може Т/И да разбере за това.
След време се събуди. Вратата се отвори и от там се показа лекарят, грижещ се за момичето. Той направи знак на момчето да излезе. Кук стана от стола си, като хвърли един поглед на Т/И.
-Хм..- докторът гледаше картона на момичето, сбръчвайки вежди. Обърна се към момчето.- Господине.- джънгкук изправи стойката си и предаде сериозно изражение.- Вие не сте ѝ брат. Какъв сте на пациентката?
-Аз съм.. ѝ приятел.
-Приятел значи, ахам.-човекът просто така си се държеше попринцип, но Джънгкук не го знаеше и това породи някакви обърквания у младото момче.
-Точно така, господине.
-Е, тогата ще е добре да знаете, че щом пациентката се събуди ще бъде изписана.- каза лекарят, разлиствайки документите в папката си. А, щом Джънгкук чу това вдиша дълбоко и се ухили до уши.- Но, трябва да пазите приятелката си.-продължи докторът.
-Знам, но не винаги е възможно да съм до нея..господине.
-Ехх..така е лошо за детето.- изказа се докторът и остави Джънгкук в коридора съвсем сам.