Be my owner (jungkook&you)

Част 33

Всичко вървеше добре. Но, в един момент се случи нещо..
Джънгкук за пореден момент се опитваше да се свърже в болницата, в която беше настанена тя, но от там не отговаряха. Вече от около половин час никой не връщаше обаждането към телефонната кабина, а парите на Кук свършиха. Седна на тротоара с очи пълни със сълзи. Стичаха се по лицето му, топли сякаш ръцете и. Джънгкук не знаеше какво трябва да направи. Чувстваше се напълно виновен, за това че не можеше да помогне на единствения човек, на който държи. Не можеше да пита минаващите хора за посоката, за да отиде в болницата, защото беше тъмно в 22:48 и вече всички бяха в домовете си. Никой не минаваше, такъв беше и кварталът. Джънгкук не знаеше, как е тя, какво и се е случило, а мисълта за мъртвото и тяло в моргата свиваше коремът му на топка. Хибридът стисна силно плътта, стояща върху сърцето му и извика с всичка сила. Вече беше на ръбът на силите си.
Той не очакваше, че това негово дело ще доведе до нещо хубаво, но ето че от вратите на няколко къщи излезнаха хората за да видят, какво се случва. Хибридът беше на колене, целият облян в сълзи, никой не знаеше какво става дори и самият той.

Ще довърша тази книга, и то по възможно най-бързия начин. Чао.