- Не мислиш ли, че трябваше да се приведеш малко във вид? - попита осъдително тя.
- Защо? Аз съм си вкъщи. Ако искам и гол ще ходя - той си взе една от препечените филийки на масата и отхапа.
Черната му коса беше безбожно рошава, а торбичките под очите му от недоспиване си личаха доста. Широката му бяла тениска бе измачкана, а шортите отдолу... Е, поне си бе обул шорти.
Едва бе успял да се справи с ерекцията си миналата нощ и сега беше раздразнителен.
- Къде са татко и Ронджун? - той погледна към майка си.
- Баща ти тръгна рано за работа, а брат ти е в стаята си все още.
- Не закъснява ли за училище?
- Събота е, Джено - въздъхна жената.
- Да, вярно.
Ронджун беше по-малкият му брат. И именно това не можеше да приеме. Като малки бяха доста близки, но напоследък брат му се държеше някак отдръпнато. Разбираше, че минава през пубертета, но разликата им от три години не беше чак толкова голяма, а седемнадесет годишния Ронджун се цупеше за всяко нещо.
Той беше очарователно хлапе, обикновено много весело и мило, но когато нямаше настроение, бе по-добре изобщо да не му се изпречваш на пътя.
Да. Джено сънуваше мокри сънища с малкото си братче. Хвърлете го в затвора и го натикайте в изолатора с усмирителна риза.
Знаеше, че това не трябва да се случва, но не можеше да спре сънищата си. И по-лошото беше, че всеки път, всеки шибан път, се събуждаш възбуден.
Чуха се стъпки по стълбите и не след дълго Ронджун влезе в кухнята. Изглеждаше изключително щастлив, докато Джено все едно имаше мрачен облак над главата си.
- Добро утро - той целуна майка си по бузата и седна на мястото си до Джено.
- Добро - усмихна се жената и напълни чашата му със сок.
Джено го гледаше с гримаса.
- Какво? - Ронджун се почувства неудобно. - Защо ме гледаш така? Да нямам нещо на лицето?
- Не, но изглеждаш противно щастлив - каза Джено и се върна към храната си.
- Някой май е станал с дупето нагоре - коментира майка им и също седна на масата.
Джено само изпуфтя и продължи да яде.
- Хьонг, знаеш колко те обичам, нали? - обади се Ронджун по едно време.
Джено извъртя очи.
- Казвай направо какво искаш.
- Не може ли просто да ти кажа, че те обичам? - отговори жално Ронджун.
Джено погледна към него и не можеше да отрече, че изглежда божествено. Широката черна тениска се спускаше по малкото му стегнато тяло и стигаше малко над бедрата, които се показваха през накъсаните светло сини дънки.
- Не. Нещата тук не вървят така.
- Добре, слушай сега - подхвана Ронджун, - трябва да отида на едно място днес и бих искал да ме закараш.
- Не - отсече Джено. - Дума да не става. Използвай автобуса.
- Хайде де! - Ронджун сграбчи ръката му и направи кучешка муцунка.
Няколко секунди по-късно Джено се предаде.
- Добре! - извика той. - Спри да правиш тази муцуна!
Чернокосия се изправи рязко от масата, чувайки вика на радост на Ронджун зад гърба си.
Защо трябваше да е толкова сладък?
_________
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
