Wet help / The night of sin

Глава 25

- Дж-джено... - изпъшка Ронджун, докато той движеше ръка по дължината му. Дребното момче стискаше в юмруци чаршафа под себе си и сърцето на Джено пропускаше удар при всеки издаден от него стон.

Той се надвеси над него, захапвайки силно врата му. Ронджун целият се разтресе и стисна очите си.

- Ще м-ме побъркаш - едва успя да каже той.

Джено започна да поставя влажни следи по шията му, а брат му изви глава назад, давайки му повече достъп.

- Н-не спирай... - изстена Ронджун, когато усети един от пръстите му в себе си.

Джено щеше да откачи. Това малко тяло го докарваше до лудост и не знаеше дали е способен да се контролира.

- Готов ли си, Ронджуни? - прошепна той в ухото му и захапа меката му част.

Момчето кимна и той разтвори широко краката му, намествайки члена си пред входа му.

В този миг Джено рязко отвори очи и се изправи в леглото, дишайки тежко.

Мамка му.

Защо не можеше да се отърве от тези сънища?

Мисълта, че Ронджун е в съседната стая и по всяко време можеше да отиде при него не му помагаше особено. Усети как долнището му отесня и тръсна глава.

Неволно погледна към телефона. Дали беше звънял?

Джено се протегна и го взе, за да провери дали има пропуснато повикване от Джемин.

Нямаше.

Нито дори съобщение.

Сигурно се сърдеше. Джено го разбираше, той беше напълно в правото си да е обиден. Наистина не беше постъпил правилно спрямо него.

Отпусна се назад в леглото и постепенно мислите за Ронджун отстъпиха на тези за Джемин.

Какво се очакваше да направи? Да настоява? Да отиде отново до дома му?

Малко по малко ерекцията му спадна и той заспа с мисли за високото момче.

***

Джемин се събуди рано и се чувстваше малко по-добре. Трябваше да иде до личния си лекар за бележка за училище, понеже беше сигурен, че няма да може да издържи там.

Докато вървеше към кабинета, мислите му блуждаеха и неволно се насочиха към Джено. Подразни се и си каза, че поне днес не бива да мисли за него. Мамка му.