Wet help / The night of sin

Епилог

1 година по-късно

Джено бе станал рано, за да направи кафе и пореден опит за някаква закуска. Джемин не одобряваше тези негови експерименти и обикновено беше недоволен, но Джено този път се беше постарал наистина много.

Влезе тихо в стаята им, тръгвайки към леглото. Другото момче бе легнало на една страна, а завивката го покриваше само от кръста надолу, разкривайки голите му ръце.

Целуна го по челото и когато не получи реакция, го целуна по бузата. Джемин сбърчи вежди и се размърда, но само толкова.

- Любов моя - прошепна Джено и погали косата му, - време е да ставаш.

Джемин се обърна по гръб и отвори бавно очи, поглеждайки го сърдито.

- Колко е часа? - попита той, а гласът му беше дрезгав.

- Осем.

- Защо ме събуждаш толкова рано?! - изръмжа Нана и се загъна през глава, обръщайки му гръб.

- Трябва да ходиш на лекции. Хайде, ставай.

- Ти не си ли на работа днес? Отивай по-бързо.

Джено се засмя на опита му да го изгони.

- Днес имам свободен ден. А и съм го освободил специално за теб.

- Защо? - Джемин се отви и го погледна. - Какво има днес? 

- Сряда е. Трябва да отидем...

- Да, да, досетих се - сряза го той.

Двамата посещаваха заедно дома за пострадали при катастрофи и помагаха на много от хората там два пъти седмично.

Всичко беше наистина прекрасно. През последната година Джемин не се бе чувствал по-щастлив. Джено го караше да изпитва много смесени чувства и да го обича все повече с всеки изминал ден.

- Ще станеш ли или искаш да те накарам? - подкачи го Джено.

- Махай се - измърмори Нана.

- Хайде, скъпи, трябва да ставаш.

- Искам да поспя! - сопна се светлокосия.

- Защо си толкова изморен? Вчера не си правил кой знае какво...

- Нима? Я се сети кой искаше да си играем любовни игри, когато се прибрах от университета?! - той му хвърли злобен поглед.

- Я стига - врътна очи Джено. - Не изкарвай мен виновен. Снощи беше наистина много страстен, Нана...