Глава 6

1.2K 159 14
                                    

Джено се бе почистил, доколкото можа и до края на работния ден не проговори на Хюк. Рижавото момче ходеше след него като кученце, но той беше непоколебим.

Бяха го направили на глупак и то заради него. Сега Донгхюк щеше да търпи мълчанието му.

Когато се приготвяха да си тръгнат и Джено излезе пред кафенето, Донгхюк побърза да го настигне.

- Ще ме закараш ли? Нямам с какво да се прибера, а...

Джено само го подмина и се качи в колата си.

- Задник! - чу вика на Донгхюк, но не му обърна внимание и тръгна.

Чувстваше се изморен. Скоро не се бе ядосвал толкова, но не можеше да направи нищо. Подкара към дома си, потънал в мисли за онова непознато момче.

***

- Прибрах се - извика той, щом влезе в къщата.

- Здравей - усмихна се майка му, но веднага, щом го видя, се намръщи. - Какво е станало с теб?

- Не питай - Джено врътна очи и седна на стола си до масата. - Къде е Ронджун? Не ми казвай, че още е навън.

Цял ден не се беше сещал за брат си и това леко го раздразни.

- Прибра се, но беше много разстроен. Не е излизал от стаята си вече няколко часа.

- Какво му е?

- Не знам. Плачеше. Не ми каза какво се е случило.

- Плачел е? Ще отида да го видя - той се изправи.

- Върви. На теб може да ти каже нещо.

Джено кимна и се качи на втория етаж, заставайки пред стаята на брат си. Почука предпазливо и отвори тихо, надниквайки вътре.

Ронджун лежеше по стомах на леглото си, заровил лице във възглавницата. Раменете му се тресяха леко и той хлипаше.

Джено влезе и затвори вратата, доближавайки се до леглото.

- Ронджун? - повика го той. - Защо плачеш?

Дребното момче надигна глава и за момент Джено се стъписа. Лицето му беше цялото червено и подпухнало, а очите му бяха кървясали.

- Джено... - изхълца той.

- Хей, какво е станало? - попита загрижено по-големия.

Ронджун се изправи още малко и чернокосия седна на леглото до него. Дребното момче се хвърли на врата му и заплака още повече.

Wet help / The night of sinDonde viven las historias. Descúbrelo ahora