Wet help / The night of sin

Глава 67

- Изглеждаш изморен - отбеляза Джено, докато двамата лежаха на леглото един срещу друг.

- Почти не съм спал - отговори тихо Нана.

- Аз също. Опитах да стоя настрана, но... Не можах да се сдържа и дойдох.

Джемин се усмихна леко и хвана ръката му.

- Разбрах, че има неща, които все още не си готов да ми кажеш - обясни Джено. - Разбрах и че, ако те притискам, няма да постигна нищо. Съжалявам, че бях толкова настоятелен и те нараних.

Джемин не каза нищо, а се приближи към него и се сгуши в гърдите му.

- Нека постоим за малко така, става ли? - попита той, увивайки ръка около кръста му.

- Разбира се.

Джено го притисна към тялото си и целуна главата му, вдъхвайки сладкия му аромат.

Двамата неусетно заспаха.

***

- Защо хладилника ти е празен? - намръщи се Джено на сутринта.

Джемин влезе в кухнята, закопчавайки копчетата на униформената си риза.

- Не съм купувал нищо. Нямаше за кого да готвя и...

Чернокосия затвори вратата на хладилника и се обърна към него.

- Това не значи, че ти не трябва да се храниш - каза осъдително той и уви ръце около талията му, дърпайки го към себе си.

- Нямах апетит.

Джемин го изпревари и го целуна пръв, допирайки го в масата. Зарови пръсти в косата на тила му и нарочно се отърка в него, карайки го да простене приглушено.

- Не прави така - скара му се Джено, щом се отделиха. - Много ми липсваше, Нана. Прости ми, че бях такъв глупак.

- Да. Глупак си - кимна той и го прегърна силно.

- Има още време преди да тръгнеш за училище, нали? - обади се чернокосия след това.

- Да. Защо?

- Ще ида да купя нещо за закуска и да запълня скапания хладилник.

- Какво? - Джемин се дръпна, за да го погледне. - Да ги нямаме такива.

- Имаме ги. Ще се върна бързо.

Джено го дари с кратка целувка и се измъкна от хватката му, тръгвайки към вратата.