Wet help / The night of sin

Глава 15

Джено се сети, че все още е с дрехите от снощи, докато вървеше към дома си. Надяваше се баща му да не е там, но все пак.

Голямата къща вече започваше да го отвращава. Да, майка му често поемаше инициатива с готвенето, въпреки че имаха прислужници, но на него не му харесваше да живее тук.

Отключи вратата и влезе, минавайки по пътеката на предния двор. Влезе в къщата и видя едно от момичетата да чисти в хола.

- Добър ден - поздрави тя и се поклони леко.

Джено кимна и понечи да се качи по стълбите, но се спря и отново се обърна към нея.

- Има ли някой друг тук? - попита той.

- Не. Госпожата излезе преди малко, а младият Ронджун все още не се е върнал от училище.

- Благодаря.

Тя се поклони за втори път и Джено се изстреля към стаята си. Чудесно, можеше да си почине.

Съблече противните дрехи от гърба си, но нещо привлече вниманието му. Допря блузата към лицето си и вдиша дълбоко. Този аромат му беше непознат. Нима това беше ароматът на Джемин? Така ли ухаеше той?

- Стига, какво значение има как мирише? - намръщи се Джено и се загледа в дрехата, сетне я метна в коша за пране.

Влезе и си взе дълъг душ, който постепенно отпусна напрегнатите му мускули. Какво ставаше изобщо с него? Дори тук, под топлата вода, се бе замислил за Джемин. Дали трябваше наистина да се възползва от него? Но пък какво толкова. Не бяха приятели или нещо такова, мамка му, Джено дори не беше сигурен дали е спал с него или не.

Трябваше по-рано да го попита отново, но щеше ли да е прибързано?

Джено поклати глава. Беше все тая.

Джемин не трябваше да разбира за намеренията му.

По някаква причина в ума на Джено изникна образа на брат му. Тръпки преминаха през тялото му и той усети как членът му почти веднага запулсира.

Мамка му.

Искаше да спре с това. Трябваше да спре с това.

Несъзнателно плъзна ръка по дължината си и прехапа долната си устна. Опита да не мисли за Ронджун, докато прави това. Постара се да извика образа на Джемин в съзнанието си, да предизвика някаква страст към него, но не успя.