Wet help / The night of sin

Глава 55

Джемин бе решил да си освободи целия ден. Обади се в ресторанта и каза, че няма да може да отиде, понеже е доста болен. Позвъни и на собствениците на къщата и им обясни същото. Пропусна часовете и спа до късно, а след това се събуди с нежелание.

В момента пътуваше с автобуса към гробището, което беше в края на града. Искаше му се автобуса да спре и никога да не стигне там.

Опитваше се да не стиска големия букет, който държеше в скута си.

Една възрастна дама го погледна и му се усмихна мило.

- За приятелката ти? - попита тя, визирайки цветята.

- За майка ми - отвърна Нана.

Лицето й доби одобрително изражение.

- Ще се зарадва.

Джемин сведе поглед към белите рози в скута си.

- Надявам се - измърмори той по-скоро на себе си.

Нана слезе от автобуса и си пое дълбоко дъх. Винаги, когато идваше тук, сърцето му беше свито и едва успяваше да диша.

Започна да върви нагоре по улицата, докато накрая не видя първите надгробни плочи.

Сълзи запариха в очите му, но той си каза да не ги пуска навън.

Беше много късен следобед и слънцето скоро щеше да залезе, но това нямаше значение.

Мразеше да идва на това място. През другото време можеше да си представя, че майка му просто е заминала някъде, но щом се наложеше да я посети, се сблъскваше с истината, а тя беше непоносима.

Докато вървеше между гробовете, си мислеше колко щеше да е хубаво, ако това не се беше случвало.

Застана пред надгробната плоча на майка си и преглътна горчивите си сълзи.

- Здравей - поздрави той, а гласът му затрепери. - Не съм закъснял, нали?

Той видя няколко букета върху гроба и се наведе, за да постави своя до тях. Сигурно баща му бе идвал по-рано. Именно затова Нана бе преценил да закъснее малко. Знаеше, че баща му няма да иска да го вижда.

Приклекна и прокара пръст по издълбаните букви в камъка.

- Мамо - поде той, - все още не мога да приема, че те няма. Знаеш ли колко ми е трудно?

Болката в гърдите му се върна. Тази болка, която не го бе оставяла на мира вече две години. Разкъсваща и жестока, сякаш можеше да те прояде отвътре.