Wet help / The night of sin

Глава 18

Джено понечи да се качи в колата, която бе спряна малко по-надолу по улицата, но другото момче го настигна и го спря.

- Почакай - каза задъхано Джемин.

- Какво?

- Нека се поразходим малко.

- Да се разходим?

Нана кимна.

Джено склони и сега двамата вървяха на някъде.

- Добре ли си? - попита Джено, забелязал, че светлокосия накуцва.

- Да - побърза да каже той и се усмихна. - Става така, когато тичам.

- Съжалявам. Вината е моя.

Нана поклати глава.

- Не е така. Можех просто да вървя бавно, сам съм си виновен. Нека идем там - той посочи вдясно и закрачи към някаква детска площадка.

Тъй като времето беше мрачно, нямаше никакви хора и Джено се зарадва от това. Не искаше да го виждат на това място.

Джемин се настани в една от по-високите люлки и се залюля леко.

- Какво има? - той го погледна любопитно. - Нима и от такива неща те е срам?

Това момче направо виждаше през него и за миг Джено се почувства гузен, че е толкова разглезен. Седна на люлката до него, без да казва нищо.

За няколко минути никой от тях не наруши мълчанието, а Нана се люлееше все по-силно.

- Май обичаш такива неща, а? - обади се Джено, наблюдавайки го.

- Много. Залюлей се.

- Какво?

- Просто го направи, става ли?

Джено го послуша и засили люлката. Щом се изравниха, чернокосия отново се вгледа в него.

- Сега погледни нагоре - каза Нана.

Джено обърна глава напред и очите му минаха по огромното небе.

- Не е ли прекрасно? - въздъхна Джемин и се залюля още по-силно. - Нямаш ли чувството, че можеш да докоснеш небето?

Джено се възхити. Той беше прав. Сякаш небето бе на една ръка разстояние и беше достатъчно само да се протегне, за да го пипне.

- Наистина е така - едва изрече той.

Джемин се усмихна широко и двамата продължиха да се люлеят още известно време.