На сутринта Джено се събуди отпаднал, но въпреки това се оправи набързо и първата му работа беше да отиде да нагледа Ронджун.
Внимателно открехна вратата на стаята му и погледна, сетне влезе тихо. Приближи се до леглото и приклекна. Брат му спеше спокойно, обърнал се на една страна. Бе гушнал едно плюшено кученце, което Джено му бе подарил за седмия рожден ден. Чернокосия се изненада. Не мислеше, че Ронджун дори пази това. Усмихна се леко и помилва нежно челото му. Ронджун се размърда в съня си, но не отвори очи.
Мамка му. Изглеждаше толкова сладък и невинен по този начин, а Джено изпита силно желание да го защитава от всичко и всички. Майната им на сънищата му. Не биваше да им позволява да го разделят с него, но беше глупав и сега се раздразни от това.
Ронджун беше малкото му братче, по дяволите. Вместо да се интересува от проблемите му, той го отбягваше и се правеше, че не му пука. Голяма грешка.
Джено въздъхна и оправи завивката му, целувайки леко слепоочието му. Излезе от стаята и затвори тихо, а след това слезе долу.
- Добро утро - поздрави той родителите си.
- Добро - отвърна баща му.
- Няма ли да закусиш? - попита майка му, щом забеляза, че изпи на един дъх чашата си със сок.
- Не, ще тръгвам. И без това закъснявам.
- Джено-я - повика го баща му и той спря на прага.
- Да?
- Довечера искам да говоря с теб за нещо.
- Кажи сега.
- Не. Сега не е момента.
На Джено не му хареса тона на баща му, но кимна. Звучеше прекалено сериозен и момчето беше сигурно, че е намислил нещо. Въпреки това излезе от дома си и отпраши към кафенето.
***
- Още ли ми се сърдиш? - попита Донгхюк, който отново го следваше неотлъчно.
Джено не каза нищо и продължи да бърше плота.
- Хайде де, казах, че съжалявам поне петдесет пъти! - изхленчи Хечан и го хвана за ръката над лакътя, разтърсвайки го. - Съжалявам!
- Добре, престани! - сопна се Джено и дръпна ръката си, хвърляйки парцала по него.
- Добре, заслужих си го - съгласи се Хюк. - Но не ми се сърди, наистина съжалявам. От къде да знам, че онзи тип ще направи така?
- Другия път дори не си помисляй да ми даваш съвети, иначе ще ти стъжня живота - предупреди го той.
- Той и без това е тъжен - въздъхна Донгхюк. - Нямам гадже, а най-добрият ми приятел ми се сърди. А да, и нямам гадже. Какво по-лошо от това?
- Има много по-лоши неща от това да нямаш гадже - каза познат глас зад него.
Косата на Донгхюк се изправи, щом чу гласа на шефа си.
- Марк! - той се обърна и се засмя нервно. - Какво правиш тук?
- Работя тук - отвърна той. - И по случайност съм ти шеф. Защо продължаваш да ми говориш неформално?
Донгхюк се нацупи.
- А как да говоря с теб? Знаеш, че не съм по официалните обръщения.
- Нямаш никакви обноски - той го дръпна за ухото, а Донгхюк извика от болка.
Джено се засмя, с което спечели злобния поглед на приятеля си.
Марк бе малко по-голям на години, но иначе беше доста готин и общуваше с тях, сякаш се познаваха от много време. Беше висок и тъмнокос, а гласът му бе плътен и приятен. Определено беше много красив и привлекателен мъж.
- Джено-я - повика го той и се приближи малко до рижавото момче.
- Да?
- Ела в кабинета ми след малко, трябва да говоря с теб за нещо.
Защо днес всички искаха да говорят с него?
- Добре.
Докато седеше до него, Донгхюк усети ръката на Марк на задните си части. Погледна го шокирано, но той сякаш изобщо не се смущаваше от действието си и бе свел очи към някакви документи в другата си ръка.
- Ще те чакам - обади се отново той и стисна леко задника на Хюк, който изхълца. След това се отдалечи и влезе в кабинета си.
- Мамка му - Донгхюк стоеше с отворена уста.
- Какво?
- Той току-що...
- Какво? - не разбра Джено.
- Шефа ми току-що ме опипа.
Джено прихна.
- Сериозно говоря! - Хечан тропна с крак.
- Нали се оплакваше, че нямаш гадже? Отивай и нападай, любовнико - присмя му се чернокосия, а другото момче стана цялото червено.
_________
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
