Wet help / The night of sin

Глава 73

Джено стоеше на прозореца. Джемин все още беше долу, седнал на тротоара. Хората, минаващи около него, го гледаха странно, но сякаш изобщо не ги забелязваше.

След още няколко секунди някаква кола спря точно пред Джемин и той се изправи несигурно. Влезе в колата бързо и Джено сложи длан на прозореца, мислейки, че така може да го спре. Проследи с поглед на къде тръгна колата и въздъхна. Надяваше се да го погледа поне още малко, но уви.

Отдръпна се от прозореца и се насочи към леглото, хвърляйки се отгоре му. Чувстваше се толкова изморен.

Сложи ръка на очите си, за да ги скрие от гадната светлина, но образа на разплакания Джемин веднага нахлу в главата му. Беше му обещал повече да не го разстройва, а сега...

Джено отново изхлипа и се обърна на една страна. Беше сигурен, че няма да може да заспи, но въпреки това искаше да опита. Искаше за малко да се откъсне от този шибан свят.

***

Джемин плака толкова много, че накрая заспа от изтощение. Лукас го вдигна на ръце и го пренесе в стаята си, слагайки го внимателно на леглото. Зави го добре и седна до него, милвайки лицето му.

Чувстваше се ужасно. Не бе виждал приятеля си толкова съсипан от смъртта на майка му. Явно беше време да приеме, че Джемин наистина обича онова момче, колкото и налудничаво да звучеше.

Оправи един кичур от косата му и се усмихна леко. Беше го предупредил, но това не се оказа достатъчно и сега Джемин беше наранен.

На вратата се звънна и Юкхей стана, запътвайки се натам. Отвори, а на прага стоеше Ронджун.

- Здравей - поздрави свенливо той.

- Здрасти - отвърна Лукас.

Ронджун забеляза чифта обувки в коридора и му отправи въпросителен поглед.

- Спокойно, Джемин е тук - побърза да каже Лукас.

Лицето на Ронджун пламна и той сведе глава.

- Н-нищо не съм казал - засрами се той.

- Влез. Не стой на вратата.

Дребното момче кимна, прекрачвайки прага.

***

Джемин отвори очи. Клепачите му натежаваха и се чувстваше като парцал. Успя да познае стаята на Лукас и постепенно случилото се предния ден нахлу в главата му. Отново му се доплака, но си наложи да не го прави.