Wet help / The night of sin

Глава 32

След като Джемин се успокои малко, високото момче го поведе към масата. Храната бе невероятно вкусна и двамата си говориха за какви ли не неща.

За момент Джемин забрави за проблемите си. Смя се на шегите му, отвръщаше на флиртуването, изчервяваше се на комплиментите му.

Дори за няколко часа, той си позволи да се отпусне и да бъде себе си. Почувства се обичан и свободен, смяташе, че може да му се довери напълно.

Разказа му за някои моменти от детството си. Даже не знаеше защо го направи, просто искаше да сподели част от себе си с него.

- Мога ли да смятам това като първата ни истинска среща? - подкачи го Джено с усмивка.

- Определено - кимна Джемин и също се усмихна.

- Не е кой знае какво. Признай си обаче, че си помисли, че ще ядем долу в ресторанта.

- Да - каза Джемин. - Наистина бях решил така. Радвам се, че не го направи.

- Постарах се максимално да се отдалеча от това. Предположих, че няма да ти е удобно. - Джено надигна чашата си и отпи. - Въпреки това, исках да ти покажа малка част от моя живот. Ти го направи, редно беше и аз.

- Благодаря ти. Сега искаш ли да ти покажа още нещо от моя свят?

Джено повдигна вежди.

- Какво?

Нана се изправи и застана до него, вдигайки ръка. Джено я пое и също стана, а високото момче тръгна към парапета на покрива.

- Погледни.

Джено го послуша и отмести очи към града. Гледката беше изумителна. Нощният живот на Сеул бе в разгара си, невероятно красив и пъстър.

- Прекрасно е, нали? - попита Джемин, но побърза да се обърне с гръб към светлините.

- Да. Много. Защо никога не съм се вглеждал в тези неща? - той погледна към Джемин. - Първо люлката, сега това. Как забелязваш тези неща?

- Тайната е в малките неща - Нана се усмихна леко. - Не е нужно да имаш нещо огромно, за да си щастлив.

Джено замълча и отново огледа околността.

- Ти защо не погледнеш? - попита той след известно време.

- Не мога.

Джено скъси разстоянието помежду им и хвана ръцете му в своите, милвайки ги нежно с палци.