Глава 75

941 128 62
                                    

Месец по-късно

Джемин не можеше повече да стои в апартамента си, затова се нанесе в дома на Лукас.

Беше прекалено трудно да се справя сам с липсата на Джено и всичко в онзи апартамент му напомняше за него. Първите няколко дни, докато безуспешно се мъчеше да заспи, усещаше аромата му по съседната възглавница. Леглото сякаш бе станало по-голямо и Джемин се чувстваше адски самотен. Този път Джено наистина си бе тръгнал.

Нана завърши училище и кандидатства в сеулския университет. Не знаеше къде другаде би могъл да отиде, а и нямаше желание да се мести за сега. Надяваше се, че Джено ще го потърси, щом се върне.

Не приемаше нещата чак толкова зле. Опитваше да мисли, че Джено просто е заминал на почивка някъде и скоро ще се върне. Не бяха скъсали. Не се бяха разделили официално. Можеше все още да има някакъв шанс нещата да се оправят.

Колкото и да се опитваше да е позитивен, липсата на Джено го убиваше с всеки изминал ден. Изгаряше от желание да му се обади и да чуе гласа му. Да му каже колко го обича и колко му е липсвал. Мамка му...

Извади ключовете от джоба си и отключи вратата. Лукас му бе дал ключ за апартамента, за да не се налага да се уговарят непрекъснато да се прибират заедно.

Остави раницата си в коридора и заключи след себе си, сетне се отправи към хола.

Замръзна на прага от това, което свари.

Ронджун седеше в скута на Лукас на дивана и двамата се целуваха наистина жадно. Изпита завист, когато ги видя, но се постара бързо да я пропъди. Не очакваше, че между тях има нещо. Или може би не бе обърнал внимание?

Явно Юкхей усети чуждото присъствие, защото бутна дребното момче от себе си. В първия момент изненада се изписа на лицето му и Ронджун също се обърна, засрамвайки се веднага. Стана от Лукас и се зачуди къде да се зарови.

- Аз... Съжалявам, че ви прекъснах - смутолеви Нана и се обърна на пети, излизайки от стаята.

- Джемин, почакай - каза Лукас и стана, тръгвайки след него.

Светлокосия влезе в стаята на приятеля си, с намерението да си легне за малко, но вратата се отвори няколко секунди след това.

- Джемин, това...

- Не ми дължиш обяснение - прекъсна го той.

Wet help / The night of sinDonde viven las historias. Descúbrelo ahora