Wet help / The night of sin

Глава 39

- Мисля, че последният път не можах да опитам от храната ти - каза Джено с пълна уста, - но е великолепна.

Джемин се усмихна срамежливо и погледна встрани.

- Ще останеш ли тази нощ? - попита той.

- Ти кажи. Искаш ли да остана?

Джемин насочи очи към него изненадан.

- Какво? - Джено сви рамене. - Казах, че ще правя каквото ми кажеш.

- Сериозен ли беше?

Чернокосия кимна без да се замисля.

- Имаш ли ми доверие? - поиска да разбере той.

- Да - отвърна Нана.

- Тогава всичко е наред.

Джемин сведе поглед към своята чиния. Не бе хапнал нищо, а с такъв ентусиазъм сготви тази храна...

Важното бе, че на Джено му хареса. Това го накара да се усмихне.

- На какво се усмихваш? - въпросът го извади от мислите му.

- На теб.

Бузите на Джено пламнаха, но не каза нищо, продължавайки да се храни.

- Сигурно се питаш какво стана онази нощ - подхвана Джемин и привлече вниманието му.

- Ако не ти се говори за това, няма проблем - побърза да каже той. - Няма да те притискам.

- Искам да ти кажа - успокои го Нана.

Джено просто кимна и го изчака да продължи.

- Преди известно време претърпях катастрофа. - Думите загорчаха в устата му. - Беше нощ и колата просто идваше отсреща. Не помня нищо, освен светлините на фаровете и ударът след това. Затова...

- Затова се страхуваш от нощните светлини - довърши Джено. - Съжалявам, Нана. Не знаех. Онази нощ бях ядосан и си го изкарах на теб без да знам за това.

Наистина ли не знаеш?

- Не те съдя.

Напротив.

- Нямаше от къде да знаеш.

- Много съжалявам - Джено протегна ръка и улови неговата.

- Спокойно. Между другото... В началото, когато се качих в колата с теб, беше първият път, в който се качих в кола след инцидента.

Джено затаи дъх.

- Защо си го направил? Искам да кажа...