Wet help / The night of sin

Глава 23

Джено се поклони леко на жената зад касата и взе чантичката с купените неща, излизайки от аптеката.

Защо изобщо послуша Джемин? Трябваше да отиде още миналата нощ, но другото момче бе по-твърдоглаво и от него, а сега се бе влошило.

Джено си помисли, че той сигурно се разболява доста бързо, за разлика от него. Той рядко боледуваше, но хванеше ли го настинката, го държеше здраво няколко дни.

Той понечи да тръгне отново към апартамента на Нана, но телефонът му звънна и го извади от джоба на коженото си яке, виждайки, че е майка му.

- Ако и ти ще ми говориш за глупавата фирма, по-добре не се мъчи - побърза да каже той. - Ще дойда след малко.

- Не е това - прекъсна го жената. - Работата е там, че...

- Какво?

Джено усети, че нещо се бе случило.

- Брат ти пострада леко.

- Какво?! - изкрещя той, привличайки погледите на няколко души.

- Не е нищо сериозно, но все пак реших, че трябва да знаеш.

- Къде е той?

- Вече вкъщи, току-що се прибрахме.

- Идвам.

Мисълта за Джемин напълно излетя от съзнанието му и Джено с широки крачки стигна до колата си, която бе паркирана пред блока му. Хвърли чантичката с лекарства на седалката до себе си и сложи бързо колана си, палейки колата. Даде газ и излезе на пътя, тръгвайки към дома си.

***

Джено наби спирачки и изхвърча от колата, едва успявайки да отключи входната врата. Влезе бързо и тръгна към хола, виждайки майка си там.

Погледът му се насочи към дивана, където седеше Ронджун.

- Ронджун! - извика той и се приближи бързо, приклякайки пред него. - Добре ли си?

- Добре е - отвърна майка им вместо него. - А ти от къде се прибираш? 

- Това ли е важно сега? - изнерви се той.

Ронджун явно се чувстваше виновен, понеже мълчеше.

Жената до тях въздъхна и посочи към дребното момче.

- Помогни му да се качи в стаята си, след малко ще донеса нещо за хапване.

Джено кимна и тя излезе, отивайки в кухнята. Той отново погледна към Ронджун и внимателно хвана ръцете му малко над лактите.