Wet help / The night of sin

Глава 37

Минаха два дни и Лукас дойде веднага, щом разбра за случилото се. Стоя до леглото му през цялото време и мълчеше.

Джемин също не казваше нищо, но просто факта, че има някой до него, го успокояваше малко.

В началото на третия ден докторът влезе в стаята, за да го прегледа и Лукас попита:

- Той ще може да плува отново, нали? Възстановява се бързо и...

- Всъщност - прекъсна го мъжа, - има нещо, което не сме Ви казали - той погледна към Джемин.

Момчето надигна глава и му отправи мълчалив въпрос.

- Когато Ви приехме, левият Ви крак беше напълно раздробен. Наложи се да сложим метален пирон вътре, заради което ще се наложи да забравите за всякакъв вид спорт за известно време.

- К-какво? - Джемин се изправи леко и устните му затрепериха. - К-как така? Няма да мога да плувам?

- Препоръчително е да не го правите - кимна лекаря.

Джемин усети как Лукас хвана ръката му и я стисна.

- Н-но...

- Най-вероятно след като се възстановите, ще е нужно да изчакате преди да тренирате отново.

- Да изчака? - намеси се Лукас. - За какъв интервал от време говорим?

- Няколко години.

Джемин се задави със собствената си слюнка.

- Н-няколко години?

- Да. Много съжалявам. По-късно ще Ви бъде донесена инвалидна количка, с която да може да се придвижвате за сега. Много се извинявам, но трябва да вървя.

Мъжа се поклони леко и излезе от стаята.

Джемин не знаеше какво да каже.

Тялото му се отпусна назад и той вдигна ръце, хващайки косата си.

- Нана...

- Това не е истина, нали? - изхлипа той. - Моля те, кажи ми, че сънувам.

- Аз...

- Умолявам те. Кажи ми, че е просто лош сън.

Юкхей го издърпа внимателно и го прегърна. Джемин се вкопчи в него и заби глава в гърдите му, плачейки с глас.

***

- Искам да го видя - каза Джемин няколко часа по-късно.