Wet help / The night of sin

Глава 36

Две години по-рано

Джемин тренираше вече от два часа. Не бе излизал от басейна и непрекъснато правеше дължини. Състезанието му беше следващият месец и той трябваше да се представи перфектно.

Оттласна се от стената и протегна ръце напред, а водата го приветства с отворени обятия.

Обожаваше да плува. Още от малък, водата бе любимото му нещо на света. Там се чувстваше свободен и защитен. Тя не го съдеше и го разбираше, винаги можеше да оправи проблемите му.

След още три дължини се допря до стената и махна очилата, минавайки с пръсти през мократа си коса.

- Не смяташ ли, че тренираш прекалено много? - познат глас се чу от някъде и той се надигна, за да види чий е.

- Хьонг! - възкликна Джемин и се ухили до ушите. Излезе от басейна и остави плувните очила върху стола наблизо, взимайки кърпата си. - Какво те води тук?

- Дойдох да ти кажа, че майка ти ти е звъняла сигурно двадесет пъти и се притеснява, понеже не вдигаш.

Лукас го потупа по рамото и му подаде бутилка с вода.

- Благодаря - Нана я взе и жадно отпи, сетне отново зави капачката и му я върна. - Ще й звънна след малко.

- Последната седмица почти не сме се виждали, вече почвам да ревнувам от тази зала - пошегува се Юкхей, посочвайки басейна.

Джемин се засмя, мятайки кърпата на врата си.

- Тъкмо приключвах.

- Нима? - повдигна вежда Лукас. - Мисля, че ако не бях дошъл, изобщо нямаше да излезеш от водата.

Джемин направи гримаса, но кимна.

- Всъщност си прав. Но така или иначе вече си тук и нямам избор. Но, хьонг - той го подръпна за ръкава на тениската, - само още една дължина.

Юкхей завъртя очи с досада, но въпреки това се съгласи.

- Давай.

Нана подскочи от радост и се затича към басейна, директно скачайки във водата.

***

- Прибрах се - подвикна Джемин, докато заключваше вратата.

- В хола съм - чу се отвътре.

Момчето събу маратонките си и се насочи към хола, виждайки майка си там.