Wet help / The night of sin

Глава 35

Джемин не пророни и дума през целият път. Молеше се единствено да стигнат по-бързо.

Джено няколко пъти го пита дали е добре, но накрая се отказа, когато не получи отговори.

Движеха се с умерена скорост и той бе благодарен за това. Тялото му малко по малко започна да се успокоява, но сърцето му биеше все така бързо от страх.

Спомените му от онази нощ се върнаха, щом затвори очи.

Бе седнал на пасажерската седалка, точно както сега, и се смееше на нещо, казано от човека до него. В следващия миг дъхът му секна, виждайки идващата кола.

Джемин се сепна, усещайки ръката на Джено върху своята и рязко отвори очи.

- Пристигнахме.

Нана се огледа и бързо свали колана си, отваряйки вратата. Слезе от колата и понечи да тръгне към блока, чувайки гласа на Джено зад себе си:

- Джемин!

Закова се на място.

- Почакай, моля те.

Джено го настигна и опита да хване ръката му, но Нана се отдръпна.

- Не ме докосвай.

Сърцето на чернокосия се сви, виждайки го такъв.

- Искам да се уверя, че си добре, моля те - настоя Джено. - Какво стана там?

Джемин го погледна и той се почувства ужасно, когато разчете огорчение и болка в очите му.

- Нана...

- Не ми се говори, моля те - въздъхна той. - Искам само да се прибера.

Джено отстъпи крачка назад и кимна.

Светлокосото момче не каза нищо повече и мина през входната врата на блока. Джено го проследи с поглед, докато накрая не го изгуби, и потърка слепоочието си. Не разбра какво се случи. Джемин се беше уплашил от нещо и беше сигурен, че вината е негова.

Мислеше си, че за последния месец е опознал добре това момче, но имаше още толкова неща, които не знаеше за него.

На Джемин беше пълна загадка.

А Джено щеше да я разгадае на всяка цена.

***

Джемин влезе в апартамента си и се насочи право към леглото. Сълзите вече бяха започнали да капят по лицето му и щом влезе в стаята си, се хвърли на леглото. Зарови лице във възглавницата си и заплака с глас, а болката, която усещаше в гърдите си, направо го разкъсваше.