Wet help / The night of sin

Глава 38

- Как си днес? - попита Юкхей, щом Нана вдигна телефона.

- Питаш ме за четвърти път днес - засмя се той и стана от леглото. - Вече съм добре, благодаря ти.

- Сигурен ли си, че искаш да продължаваш с това? По всяко време можеш да прекратиш всичко.

- Стига, Лукас - въздъхна Джемин. - Добре съм.

- Джено само ще те нарани, Нана - предупреди го той.

- Вече ме е наранил достатъчно. Знаеш какво направи той.

- А ти знаеш, че е бил пиян по време на инцидента, нали?

Джемин замръзна.

Разбира се, че знаеше.

Но защо Лукас говореше за това сега?

- Това не променя факта, че майка ми загина заради него, Лукас. Винаги ще го мразя заради това.

- Знам. Но си влюбен в него, Джемин. Личи си.

- Не е вярно.

Кого залъгваш, Джемин?

- Отричай, щом искаш. Съжалявам, че ти го казвам, но как би се почувствала майка ти, ако разбере, че си лудо влюбен в убиеца й?

Убиец.

Тази дума се загнезди в съзнанието на Джемин и дъхът му секна.

- З-защо ми говориш така? - попита той, опитвайки да скрие огорчението си. - К-какво ти става?

- Нищо - сопна му се Юкхей. - Просто ти казвам истината.

- Съжалявам, но... трябва да затварям.

- Джемин! Ако ми затвориш, ще дойда у вас след половин час, да знаеш! 

- Не идвай - помоли той и затвори телефона.

Какво му ставаше на Лукас? Защо му каза това? Никога до сега не се бе държал така с него, защо сега...

Нана метна телефона на леглото и отиде до прозореца, само за да види колата на Джено паркирана пред блока.

Всеки ден беше там.

Джено всеки ден идваше до тук и после си тръгваше. Джемин знаеше и за ходенето му до училището през последната седмица.

Онази нощ наистина се беше изплашил. Почувства се уязвим и слаб и то заради Джено. Изпита вина. Огромна вина.

Искаше да го види. Искаше да се сгуши в него и да забрави за всичко. Колкото и да беше грешно, искаше да го направи.