Джено наистина отиде да купи шоколад на брат си. Заради онези скапани сънища не помнеше от колко време не бе правил нещо за него. Страхуваше се дори да го приближи, мислейки, че има опасност да му направи нещо, което не трябваше. Беше убеден, че ако Ронджун знаеше за тези негови чувства, щеше да се отдалечи още повече от него.
И въпреки това...
Джено си умираше да разбере какво бе правил брат му с онова момче. Искаше да отиде и да го пита, но не му стискаше и сега се въртеше в леглото, опитвайки да заспи.
Бе останал в стаята на Ронджун, докато по-малкото момче накрая не заспа в ръцете му, уморило се да плаче. Ронджун без проблем изяде един цял голям шоколад и след това се поуспокои, но настоя Джено да не си тръгва. За пръв път искаше вниманието му. Мамка му.
Джено се обърна по гръб и заби поглед в тавана. Ако заспеше, отново щеше да сънува онези неща. Не искаше да ги сънува повече. Беше грешно и отвратително.
Не след дълго очите му натежаха и той се унесе в сладка дрямка.
Отвори очи и сякаш бяха минали няколко секунди. Изненада се, когато видя Ронджун върху себе си, който се беше навел към лицето му.
- Ронджун, какво... - понечи да каже той, но по-малкото момче го спря, разбивайки устните им. Целуваше го жадно и грубо, а Джено не можа да се стърпи и вплете пръсти в косата му, притискайки главата му още надолу.
Ронджун се размърда и съвсем демонстративно се отърка в него, карайки го да изстене.
- Мамка му, Ронджун! - изръмжа той гърлено и ги преобърна, надвесвайки се над него. Ронджун само му се усмихна невинно и разтвори крака, подканвайки го да действа.
Джено без да се замисля свали горнището на пижамата му и я хвърли някъде, нападайки бялата му кожа. Настани се между краката му и приложи лек натиск, а малкото момче се виеше под него, издавайки сладки звучи. Скубеше косата му с дългите си пръсти и го дърпаше нагоре, целувайки го сякаш за последно.
Джено щеше да се пръсне от желание. Толкова много го искаше, че усещаше как откача. Членът му пулсираше мъчително в боксерките, които му ставаха все по-тесни. Имаше нужда да се освободи от това.
Ронджун започна да движи ханша си срещу него, а той изстена в устата му. По-малкото момче пусна косата му и ръката му слезе надолу по тялото, вмъквайки се в бельото му.
- Ронджун! - изпъшка Джено силно, когато дланта на брат му се плъзна по дължината му и се задвижи бавно. - По дяволите...
Той дишаше тежко и едва се сдържаше, докато Ронджун го гледаше предизвикателно.
- Давай, хьонг - прошепна той в ухото му съблазнително и го облиза леко. - Прави каквото искаш с мен.
Ронджун го бутна леко и застана над него, започвайки да целува врата му, все още движейки ръката си по пениса му.
Джено стенеше под него, напълно изгубил здравия си разум. Той беше толкова сръчен и определено знаеше какво да прави и къде да го докосва, за да го кара да трепери.
- Желая те, хьонг - каза срещу устните му, преди да ги целуне отново.
В следващият момент Джено вече не го усещаше върху себе си и отвори рязко очи, изправяйки се. Дишаше учестено и целият беше потен. Огледа се, да не би това да се окаже истина, но беше сам в стаята.
Мамка му.
____________
Снощи ми дойде музата и направих сума ти колажи :") ето един :з
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
