Wet help / The night of sin

Глава 43

- Сигурен ли си, че си добре? - попита за пореден път мъжа и Джемин кимна нервно.

- Добре съм, наистина.

Човекът бе достатъчно мил да го закара до болницата и остана там, докато се погрижат за него.

Джемин се изправи и се поклони леко.

- Благодаря Ви - каза той и се усмихна.

- Няма за какво, радвам се, че не причиних сериозен инцидент. Имаш ли с какво да се прибереш? Мога да те откарам, ако искаш, доста е късно и...

- Ще се оправя, благодаря отново - повтори Нана.

- Е, щом е така, ще тръгвам. Лека нощ и всичко хубаво.

- На Вас също.

Мъжът се обърна и си тръгна, а Джемин седна на болничното легло.

Бе навехнал китката си, затова дежурния лекар го прегледа и я уви с бинт, предупреждавайки го да не я натоварва.

Джемин изкара телефона от джоба си. Екранът бе леко пукнат, но като цяло всичко беше наред. Набра номера на Джено и допря телефона до ухото си.

Даваше свободно, но никой не вдигаше. Накрая спря да звъни и Джемин не искаше да си признае, но се разочарова.

Реши да опита отново.

Този път Джено направо му затвори.

Беше останал сам тук, а Джено го нямаше.

Мамка му.

Неизбежна вълна на огорчение го заля и не можа да спре сълзите си.

Джено отново не беше тук за него. Отново го нямаше.

Подсмръкна и изтри лицето си, обаждайки се на Лукас.

- Ей, Нана, открих Ронджун, но... Нана? Плачеш ли?

- Лукас - изхлипа той. - Ще... Ще дойдеш ли? Искам да се прибера.

- Какво е станало? Къде си?

- В болницата.

- Какво?! В коя болница?! Добре ли си?!

- Добре съм. Просто ела. Моля те.

Джемин му каза в коя болница се намира и затвори телефона.

Благодари на сестрата, която се въртеше около него и просто зачака.

Лукас не се забави и скоро пристигна.

- Джемин! - извика той и се приближи, тичайки. Приклекна срещу него и го огледа притеснено. - Добре ли си? Пострада ли? Знаех си, че не е добра идея да те оставям сам!