Wet help / The night of sin

Глава 17

Джено чакаше пред училището на Джемин. Не знаеше защо, но беше леко развълнуван. Подрани с петнадесет минути, тъй като щеше да откачи да седи в стаята си.

Небето беше мрачно и чернокосия беше сигурен, че ще вали.

Чакаше високото момче, докато барабанеше с пръсти по волана. Бе спрял точно пред входа на сградата и се надяваше Джемин да го забележи лесно.

След около пет минути очите му се заковаха на входната врата и видя познатата фигура на Джемин. Побърза да излезе от колата, за да може другия да го забележи и вдигна ръка.

Джемин го фокусира и тръгна към него.

- Здравей - поздрави той.

- Здрасти - отвърна Джено и погледа му се плъзна по тялото на Нана. Тази униформа му стоеше толкова... толкова...

- Много хубава кола - каза Джемин и се усмихна.

- Ъ... Да... Благодаря.

Мамка му.

Започна да се излага.

- Качвай се - той му направи знак да влезе и също се шмугна в колата.

Джемин кимна все още с усмивка и се настани на пасажерското място.

Преди Джено да запали, с периферното си зрените видя нещо и се обърна към него.

- Колана ти...

Преди Джемин да успее да реагира, чернокосия се пресегна и хвана колана, с което лицата им се оказаха страшно близо. Джено засече очите му и едва преглътна, а по бузите на Джемин изби червенина.

Останаха в това положение за няколко безкрайни секунди и накрая Джено се прокашля, закопчавайки колана.

- Бла-благодаря - смутолеви Нана, когато той се отдръпна.

- Нека тръгваме - предложи Джено и подкара колата, а другото момче не каза нищо.

***

Двамата отидоха в една крайпътна сладкарница, която Джемин бе предложил.

- Какво? Не ти ли харесва тук? - попита той, виждайки как Джено се мръщи.

В действителност той наистина не бе свикнал на такива места. Колкото и да мразеше живота си, родителите му винаги настояваха да посещава изискани заведения, а не, както биха се изразили те, проста сладкарница. Майка му беше по-широко скроена и не й правеше впечатление, но баща му настояваше често.