Wet help / The night of sin

Глава 61

Телефонът на Джемин звънна, докато се прибираше и той го извади от джоба на дънките си. През последните няколко дни нямаше проблеми с онзи странен мъж, който го следеше и наистина се радваше заради това.

- Ало? - вдигна той.

- Свърши ли? Искаш ли да излезем някъде? - попита развълнувано Джено.

- Да, смяната ми свърши преди малко. Не е ли малко късно за излизане?

- Искам да те видя - призна чернокосия. - Липсваш ми.

Нана се засмя засрамено.

- Добре тогава. Ще съм пред нас до десет минути.

- Аз вече те чакам.

- Нима? От колко време стоиш там?

- Близо половин час.

- Ти си луд - прихна Джемин.

- Така е. Луд съм по теб. Бих чакал с часове, само за да те видя.

- Спри. Затварям, ще се видим след малко.

- Не! Искам да си говорим, докато дойдеш. Обожавам гласа ти...

- Ще затварям, Джено - каза той и наистина затвори. Не можеше да свали усмивката от лицето си.

Утре бе почивния му ден, а щеше да го прекара в притеснение за вечерята в дома на Джено.

Мамка му.

Не след дълго Нана се намираше пред блока и забеляза колата на гаджето си. Усмихна се широко, решил за момент да забрави за проблемите си и се шмугна вътре.

- Здравей - поздрави той.

- Здравей - отвърна Джено и го придърпа за целувка.

Щом го видеше, за Нана сякаш не съществуваше нищо друго. Чернокосия постепенно се превърна в неговото всичко и той не знаеше какво би правил без него.

- Липсваше ми - каза задъхано Джено, щом се отделиха.

- Вече го каза - усмихна се Нана.

- Не ми пречи да го направя пак. Впрочем... Кога ще напуснеш?

- М?

- Кога ще напуснеш работата в ресторанта?

Светлокосия сведе поглед, заигравайки се с ръцете си.

- Не знам.

- Нали се разбрахме, Нана? - По-големия хвана едната му ръка и преплете пръстите им. - Ще напуснеш, нали?