Wet help / The night of sin

Глава 16

Филмът, който Ронджун бе избрал, бе комедиен екшън. Дребното момче буквално остана без дъх да се смее и се чуваше най-много в целия салон. Джено се свличаше все повече и повече надолу в седалката, правейки се, че не го познава, понеже умираше от срам.

Въпреки това, не бе виждал брат си по-щастлив. Какво имаше Ронджун, което го караше да изпитва такива неща към него? Смехът му? Гласът му? Изражението му? Характерът му? Всичко?

Джено не можеше да си го обясни. Как това перфектно създание му беше брат? Защо вселената го наказваше по такъв начин?

- Какво има? - попита Ронджун и тикна шепа пуканки в устата си.

- М?

- Филмът не ти ли е интересен?

Джено осъзна, че неволно се бе загледал в него. Очите им се срещнаха и Ронджун постепенно спря да дъвче и го гледаше любопитно.

- Филмът е хубав - отговори по-големия и побърза да обърне глава.

Ронджун кимна и също погледна към екрана.

***

Защо Джено имаше чувството, че са на среща? Трябваше да си избие тази глупава идея от главата.

Това ставаше прекалено сериозно. Първо го желаеше в сънищата си, което бе едно, а сега искаше и самия него, което беше пълна лудост. Колкото и да му беше гадно, Ронджун никога нямаше да бъде негов.

Мамка му, защо не можеше да спре да мисли за него?

- Хьонг, слушаш ли ме? - въпросът на Ронджун го изкара от разсъжденията му и той погледна надолу към него.

- Какво казваше?

- Говорих за филма, но изобщо не ми обръщаш внимание - нацупи се той.

- Съжалявам.

Ронджун направи няколко крачки напред и застана срещу него.

- Хьонг, кажи ми честно - подхвана Ронджун, - има ли някой в живота ти?

Въпроса наистина изненада чернокосия и той смръщи вежди.

- Има много хора в живота ми, Ронджун.

Джено отлично знаеше какво го пита дребното момче.

- Не това имах предвид - сопна се Ронджун. - Напоследък си разсеян и... и тези петна по врата ти...

Джено инстинктивно вдигна ръка към шията си. Забеляза как Ронджун едва изрече тези думи и напълно се обърка.