Дилън: Хей, непознатата!
Дилън:Забравих ти името....ще ми го припомниш ли? 😊
Аби:...Добър опит, но... Не!
Дилън:Поне опитах.
Аби:Защо продължаваш да ми пишеш?
Дилън:Защо продължаваш да ми отговаряш? 😇
Аби:Мога да спра..
Дилън:Недей!... Така де не ми пречиш.
Аби:Бих искала да кажа същото.
Дилън:Колко мило...
Аби:Жалко, че не мога. 😉
Дилън:😑
Дилън:Бих спрял да си пиша с теб, но умирам от скука. Явно и ти си отегчена.
Аби:Щом си пиша с теб е очевидно!
Дилън:Какво ти става днес? Да не са те приели в цирка?
Аби:Не, не стигнах навреме за интервюто.
Дилън:Е,.... ще ми кажеш ли най-накрая името си. Все още си записана като "Не е Зак"!
Аби:Може би.
Дилън:Ти се съгласи? 😱
Аби:но...
Дилън:По дяволите, защо винаги има но?
Аби: Ще ми пратиш снимка.
Дилън:Съгласен, но после и ти ще ми изпратиш!
Аби:Аз вече ти пратих.😚
Дилън:Това не беше ти!
Аби:От къде знаеш? Аз бях!🙄
Дилън:Не е вярно има същата снимка в интернет.😏
Аби:Глупав интернет. 😒.Няма да ти пращам снимка!
Дилън:Ще се удовлетворя и само на име. 😊
Аби:Пращай! ☺️
Дилън: изпрати снимка.
Аби:Сладък си😳
Дилън:Това комплимент ли беше? Да не те боли нещо? Имаш ли температура? *протяга ръка към челото ѝ за да провери*
Аби:Ха-ха. *удря ръката*
Дилън:Ауч! Това заболя! Но си струваше. Сега е твой ред!
Аби:За какво?
Дилън:Каза, че ще ми кажеш името си.
Аби:Не е вярно! Казах може би.
Дилън:Това не е честно! ☹️
Аби:Живота не е честен!
Аби:Чао, Дилън!
Дилън:Чакай! Къде отиваш? Не ми каза името си!
Дилън:Върни се!
Дилън:Добре. Ако не ми кажеш името си ще се самоубия!
Дилън:Ще броя до три.
Дилън:Започвам...
Дилън: Едно!
Дилън:Две!
Дилън: Две и половина.! 😓
Дилън:....😯
Дилън:Знаеш ли? Отказвам се!😒 Сбогом, непозната!
Аби:Аби! Казвам се Аби.
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?