Не знам как успях да стигна до леглото си. След като блокирах Дилън буквално счупих телефона си. Чувствах се на парчета. Добре, че бях сама. Мама и татко бяха отишли на гости при баба и дядо, а Дейна и Джъстин излязоха с приятели. Странно ли е, че и да бяха тук пак щях да се чувствам сама.
Тъкмо бях готова да заплача с глас когато някой по звъня на вратата. Успях да стана и да отида до вратата. Но когато я отворих щях да падна.
-Здравей! - прошепна той.
-З-защо си тук?
-За да си изясним всичко... - не исках да си изясняваме нищо. Всичко ми е пределно ясно. Чувствата ми са несподелени. -Аби, моля те! Не ме оставяй! Обеща ми! Не го прави! - при думите му очите ми се насълзиха още повече.
-Защо го правиш? Защо ми го причиняваш Дилън?-Не издържах и се разплаках пред него. Той ме прегърна. Отдръпнах се от прегръдката му. - Нямам да си изяснявам нищо с теб! Всичко ми е ясно, Дилън. Защо ме нараняваш? - попитах го, плъзгайки се по стената докато не стигнах на пода. Той повтори действията ми и седна до мен.
-Повярвай ми Аби! Никога не съм искал да те нараня. Само не разбирам защо си създаваш сценарии? Никога не бих постъпил така както ти си мислиш.
-Не ме лъжи! Моля те, само не ме лъжи!
-Не те лъжа! И ако ме беше изслушала щеше да разбереш! Не само, че не бих постъпил така, но и... че не си сама.
-Не се чувствам така Дилън.
-И не искаш! Ще ме изслушаш ли?... Моля те! - кимнах.
-Добре. - прошепнах.
-Но първо искам да те попитам... Защо се влюби в мен? Какво толкова видя в мен? С какво съм по специален аз от другите? - попита той, карайки очите ми да се стрелнат към него.
-Не ме питай това...
-Защо?
-Не знам. Нямам отговор. Просто се случи. Единия ден ме накара да се усмихна да се засмея, а на следващият вече ревнувах. Дори аз не разбрах кога се бях влюбила в теб.
-Ако.... ме беше изслушала тогава щеше да разбереш, че и аз изпитвам същото към теб, Аби!
-Какво? - прошепнах невярващо. Наистина ли каза това. Докато се усетя вече дистанцията между нас я нямаше. Преди да ме целуне чух само едно:
-Имам чувства към теб, Аби Стайлс!
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?