Texting with?

37

След като се нахранихме татко започна да задава въпроси на Дилън.

-... И никога не съм употребявал наркотици. - заяви Дилън.

-Сигурен ли си?

-Да, сър! - как успява да се държи толкова спокойно и да не обръща внимание на клопките на татко?

-А употребяваш ли алкохол?

-Рядко. Не съм привърженик на пиенето. -  мама се усмихна на Дилън и му каза да не обръща внимание на глупавите въпроси на татко. Засмях се заради реакцията на Дилън след като разбра, че татко просто се е шегувал.

-Не се отпускай много, още не съм приключил! - контрира го татко. - С какво се занимава баща ти?

Застинах за момент. Трябваше да ги предупредя да не задават въпроси за семейството му. Инстинктивно свих юмрук, но опита беше неуспешен тъй като ръката на Дилън беше в шепите ми. Той явно разбра, че се притесних, защото се усмихна слабо и стисна леко ръката ми.

-За жалост няма как това да бъде възможно.... Баща ми почина преди няколко години. - настъпи кратка и неловка тишина. Вярно,че не беше толкова неловка колкото на срещата с майка му, но все пак съм сигурна, че не му стана приятно.

-Извинете ме,но къде е тоалетната? - попита Дилън. Станах за да му я покажа, но татко ме прекъсна.

-Аби, стой! Аз ще му я покажа. - намеси се баща ми. Трябва ли да се притеснявам? Погледнах Дилън, който изглеждаше спокоен. Надявам се след като се върне да не ме зареже.

Пет минути! Сториха ми се като цяла вечност. Най-накрая Дилън дойде и отново седна до мен. На лицето на татко грееше слаба усмивка. Трябва ли да се притеснявам?

-Аз трябва да тръгвам! - съобщи Дилън и се изправи.

-Мислех, че ще останеш и ще гледаме филм. - прошепнах му.

-Не искам да ви притеснявам.... - започна, но беше прекъснат.

-Стига, глупости! Дилън нямаме нищо против, нали Бел? - това? Какво? Татко ли го каза? За Дилън? Да остане?

-Разбира се! Хайде отивайте да си по говорите аз ще се справя. - кимнах и задърпах Дилън към стаята си. Но разбира се татко трябваше да се изяви:

-Нядявам се наистина да гледате филма! - извика след нас.

-Татко!

-Наблюдавам те, Дилън! - Той от своя страна само се засмя.

-Баща ти е забавен!

-И представа си нямаш колко... - прошепнах по-скоро на себе си.

-Какво ти каза баща ми? - реших да го попитам.

-Нищо важно. - знаех, че ме лъжеше. Но това не ме интересуваше щом видях усмивката на лицето му. Изглеждаше щастлив?

-Е, кой филм ще гледаме? - знаехме се с избирането на филм, но случайно погледите ни се засякоха. И така докато се усетим вече бяхме свързали устните си в страстна целувка.

Когато се отделихме, пуснахме произволен филм. Не знам дали изобщо стигнах и до средата на филма  когато вече бях заспала в прегръдките на Дилън.