Texting with?

44

След около два часа Дилън дойде. Времето минаваше бързо, когато съм с него. Не че правим нещо. Не. Ние просто стояхме прегърнати от време на време, казвайки си по някоя глупост.

Но да си призная това бяха най-хубавите моменти.

-Съжалявам, че стана така със сватбата.

-Дилън казах ти! Няма проблем това е сватбата на майка ти и може да покани или да не покани когото си иска. - не разбирам защо се чувстваше виновен.

-Да, но е глупаво! Твоите родители не се държат с мен, както майка ми с теб. Те са забавни. Майка ти е много мила, а баща ти... - спря по средата на изречението си.

-Се опитва да те очисти? - казах шеговито, спечелвайки си ужасен поглед от страната на Дилън.

-Не, не мисля.... Той също е много добър човек. Това което ми каза онази вечер беше... Мило от негова страна. - и ето пак същия въпрос.

-Какво ти каза баща ми? - Той ме погледна и се замисли.

-Помогна ми. Каза някои неща които ме накараха да се чувствам по-добре. - погледнах го криво, тъй като тази информация не е точно тази която искам да разбера. Той се засмя и ме прегърна по-силно. След известно време прекарано в мълчание, той развали тишината.

-Каза ми, че ако имам нужда от човек с когото искам да поговоря като мъж мога да разчитам на него.... - това ли му е казал татко?

-Уау!

-Да, първо си помислих, че ще ме очисти в тоалетната и ще почисти следите. - опитвах се да не се засмя, но бе изключително трудно. - Давай! Смей се, не твоя живот зависи от това.

-Знаеш, че просто се шегувам, нали? - Той също се засмя.

-Спокойно, знам.... Аби? Някога мислила ли си за бъдещето си. Имам предвид преди да ме познаваш? Мислила ли си, че някой ден ще имаш приятел, семейство?

-Аз... Ще те излъжа ако кажа не. Мислила съм, не веднъж. Защо така изведнъж реши да ме попиташ точно това?

-Просто искам да знам. Представяла ли си си бъдещият ти приятел? Гадже?

-Не... - преди да довърша изречението си, извън стаята ми се разнесе звук на чупене. Сякаш нещо се пръсна. Когато звукът достигна до нас с Дилън веднага се изправихме и излязохме от стаята.

Мама беше изтървала целият сервиз от чаши на земята и наоколо имаше само стъкла. Пред нея стоеше майката на Дилън. Не се показахме, а се скрихме зад вратата. Но това за което говореха ме остави без думи. Те се познаваха, а тя е била гадже на татко до преди да се роди брат ми-Джъстин. Говориха си за миналото. Не разбрах нищо освен, че мама е била наранена, заради майката на Дилън. Те се мразят?....