Texting with?

34

След като казах всичко на Дилън си тръгнах. Чувствах се унижена. Той ме гледаше в продължение на десет минути без да каже нищо.

Имах чувството, че съм сгрешила. Че не съм чула както трябва, но след дългото му мълчание и малките надежди в мен се изпариха.

Сега какво? Той знае, че го харесвам като нещо повече. Ще спре да ми пише? Ще иска да избяга възможно най-далеч от мен? Или ще ме помисли за поредната глупачка?

Мислите ми бяха прекъснати от телефона ми, който ме извести за нови съобщения. Изтрих сълзите си и станах от пода. След като се прибрах нямах сили дори да стигна до леглото си.

Дилън:Наистина ли?

Аби:Какво? 😕

Дилън:Наистина ли изпитваш... това към мен?

Аби:Аз.... Няма значение. Мълчанието ти ми беше достатъчно за да разбера, че чувствата ми не са взаимни.

Дилън:Съжалявам, че не казах нищо. Бях шокиран. Не мислех, че изпитваш такива чувства към мен.

Аби:Сега какво? Ще спреш да общуваш с мен?

Дилън:Какво? Не! Защо мислиш така?

Аби:Стига, Дилън! Очевидно е, че не изпитваш същото. Ако продължиш да общуваш с мен ще бъде неловко и за двама ни.

Дилън: Не, Аби няма да ни бъде неловко.

Аби:На теб! А на мен? Чувствам се като глупачка и ако мислиш, че няма да ми бъде неловко грешиш.

Дилън:Аби спри!

Аби:Защо? Това е истината Дилън!

Дилън:Не, не е...

Аби:Защо продължаваш да ме унижаваш? Това беше Дилън! Сбогом!

Дилън:По дяволите Аби, спри!

                     Аби блокира Дилън..