Когато го видях сърцето ми щеше да изскочи от гръдния ми кош. Влязох вътре и използвах възможността, че не ме е виждал за да го огледам.
Той се оглеждаше и постоянно поглеждаше телефона си. Беше притеснен, както каза той развълнуван. Реших да спра да го мъча и отидох до мястото му.
-Здравей! - поздравих го и седнах до него. - Надявам се мястото да не е заето? - Сякаш ме забеляза едва сега. Изгледа ме някак... Странно?
-Съжалявам, но е заето! Чакам един човек.
-И не може да седя тук, защото...?
-Бих искал да бъдем сами. Когато дойде и види, че мястото е заето ще се разстрои. Така че бихте ли се преместили госпожице...? - за името ми ли ме пита.
-Аби! Аби Стайлс! - казах ѝ му подадох ръката си. Той се вцепени и замръзна на място, гледайки ме в очите,след това ме огледа от глава до пети, карайки ме да се почувствам малко неудобно?
-Ще ме гледате ли или ще се запознаем господин О'браян?-той се усмихна и вместо да хване ръката ми за да се здрависване, той направо ме прегърна. Не знаех какво да направя затова просто обвих ръцете си около вратът му. Беше толкова приятно, докато някой не го повика.
-Дилън! Не знаех, че си тук... А кой е това? - попита ни едно момиче малко по-високо от мен, с руса коса и сини очи.
-Брит? - Брит? Чакай това не беше ли името на... Гаджето му?
YOU ARE READING
Texting with?
FanfictionАби:Радвам се, че си такъв! Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели. ...:Ние приятели ли сме?. Аби:... Да?
