Texting with?

32

Цял ден не съм в настроение заради факта, че се скарах с Дилън. Не трябваше да избухваме така. Той не е виновен за нищо, просто ме попита за Мат, а аз?

Заради глупавата си лъжа обърках всичко. Дори да е имало минимален шанс, сега нямам никакъв шанс да ме харесва съсипах всичко. Аз и моята глупава ревност....

-Аби, хайде! Стига си се мръщила! - скара ми се Мат. Сега забелязах, че бях застанала в средата на библиотеката, визирайки се в един от равтовете.

-Ъх... Върви след малко идвам. - казах му и се доближих до единия от равтовете. Прокарах ръката си през корицата на една от книгите, внимателно изучавайки я.

-Извинете, може ли да минем? - чух познати гласове и се обърнах само за да забележа Дилън и Зак в началото на сектора с категории. Скрих се за да чуя какво си говорят толкова оживено. Не, не подслушвам! Просто се вслушвам в разговорът им без да ме видят! Това не е подслушване, нали?..

-Стига, Дилън! Скарали сте се за нищо! Трябва да ѝ се извиниш... - убеждаваше го Зак.

-Бих ѝ се извинил, но нямам вина! Исках да знам дали все още е с онзи.. Мат? А тя отбягва темата.

-Може да се е случило нещо или да не ѝ се говори за него... Знаеш, че няма как да я спечелиш ако я притискаш толкова. Аби не е като другите. Да ти се лепят като лепенки... - за какво говори Зак?

-Тя е различна, но как мога да я спечеля и да бъде моя ако някой друг вече я има?

Какво?....