Texting with?

24

-Дилън?

-Ти защо си тук?-говореше ми някак си отчаяно.

-Аз... Чаках Зак,но той... - не ме остави да довърша.

-Ти ли го накара да ме извика? - погледна ме в очите и забелязах, че неговите не бяха същите. Не изглеждаха така както онзи ден, преди всичко да бъде съсипано. Бяха различни, може би се чувства така като и аз? Празен?

-Не, аз не знаех... Мислех, че той ще дойде, но... Не не бях аз. - казах и сведох поглед. - Дилън.... Моля те, изслушай ме!

-Слушам, но ще те помоля нещо. Искам истината! - кимнах и се осмелих да го погледна.

-Не съм си тръгвала. Аз... Заключих се в тоалетната на заведението. Виках за помощ, но никой не ми отговори. След доста време прекарано там, най-накрая Зак ми отвори... Попитай го ако искаш,но знай, че не съм си тръгвала. Исках да остана и да ти помогна.

-Защо?

-Не знам, аз.... Дилън от както не си пишем е минало едва един ден, нали? - той кимна. - Чувствах се..

- Не, не си Аби! Ти не знаеш какво изпитваш! Какво значение има?

-Има Дилън! През този един ден се чувствах ужасно! Имах чувството, че съм сама. Бях ти казала, че нямам много приятели, нали? Но ти си такъв! Ти си мой приятел, Дилън и няма да мога да се справя ако не останеш до мен.

-Какво искаш да кажеш?

-За този един месец от както си пишем ти стана част от живота ми. Свикнах със съобщенията ти или да си мисля за... Да си те представям. Представях си първата ни среща, но не мина точно така. Вчера дойдох за да те подкрепя, но обстоятелствата се развиха по друг начин и не успях... За което съжалявам! Искрено съжалявам, чу ли? Защото мога! Мога да се държа като човек и да изпитвам! Това, че ти мислиш това не....

-... Не исках да кажа това! Не го мисля. Мисля, че ти си един много добър и честен човек. Интересуваш се от чувствата на околните и те е грижа за тях. Аз не постъпих правилно като ти казах това. Съжалявам Аби... - изглеждаше едновременно объркан и тъжен.

-Наранява ме, знаеш ли? - той кимна и сведе погледа си.

-Понякога ми се иска да бъда безгрешен, но не мога. Винаги провалям нещата и наранявам другите.

-Радвам се, че си такъв. Все пак ако, човек е безгрешен нямаше да се познаваме... И може би, нямаше да бъдем приятели.

-Ние приятели ли сме?.

-.. Да?-забелязах как настроението му се превърна във смесица от емоции, но се опита да го прикрие. Честно казано бях разочарована. Разочарована от отговора си. Разочарована, че си признах истината ние сме приятели и нищо повече....