Texting with?

19

-Брит.... Това е Аби... - преди да е успял да довърши тя подаде ръката си към мен.

-Приятно ми е аз съм Брит. Приятелка на Дилън. - имаше нещо странно в усмивката ѝ.

-Аби...-хванах ръката ѝ, разклащайки я. След като Дилън предложи да седнем щях да седна до него, но тя ме изпревари. Седнах срещу Дилън, а след малко се появи още едно момче. Седна до мен и ми се усмихна дружелюбно.

-Ъм.... Познаваме ли се?-попита ме той. Изглеждаше ми наистина познат, но не знам от къде.

-Не знам...

-Аз съм Зак, сладурано! - засмях се на начина по който ме нарече. Той наистина ли флиртува с мен. - А ти си?

-Аби! - преди да успея да му отговоря Дилън вече му беше съобщил. Когато го погледнах изглеждаше леко раздразнен. Върнах погледа си на Зак който гледаше Дилън.

-Аби?.. Ти си тя? - леле.

-Така мисля. Приятно ми е Зак.! - казах ѝ подадох ръката си, но той последва примера на приятеля си и ме прегърна.

-Само аз ли не знам коя си? - обади се Брит. Всички я погледнаха, а тя гледаше единствено Дилън. - Чакай това ли е...?

-Наистина ли искаш да разбереш, Брит? - попита я Дилън.

-Няма значение. - отвърна и отпи от чашата си с кафе, която до сега не бях забелязала. Всъщност като се огледам всички консумират някаква напитка, а аз?

-Аби? Да ти поръчам ли нещо? - предложи ми любезно Зак, а аз се съгласих. Чаках го да се върне, но се забави повече от обикновено.

Стана ми много неудобно, гледайки гледката която ми предоставиха. Дилън и Брит си говореха, а аз седях отстрани като трето колело. Възможно ли е да са се събрали? Или да не са се разделяли? Имах чувството, че ще се разплача станах и тъкмо щях да си вървя, когато някой хвана ръката ми.

-Ще дойдеш с мен, нали? - попита ме тя и без да изчака отговор ме задърпа към тоалетната.

Когато влязох вътре вратата се затвори силно и останах сама.

-Брит? - повиках я. Опитах се да отворя вратата, но не ставаше. Беше заключена. Какво по..? - Брит? Дилън? Ехоо? Отворете!

Никой не ми отговори още по-малко отвори в следващите не знам... Може би тридесет минути. Седнах на пода и заплаках. Знам да седиш в тоалетната, на ресторанта и да плачеш. Това е толкова нехигиенично, жалко и тъжно. Нямам избор тя ме заключи. Защо? Какво ѝ направих? Дилън ли ѝ каза? Всичко това някаква шега ли беше?...