Texting with?

36

С Дилън сме заедно. Дори самата мисъл за това ме кара да се усмихвам. Той е толкова мил, добър, забавен и какво ли не още. Днес говорих с мама и я помолих да го поканим на вечеря. Тя се съгласи и дори много се развълнува от това, че искам да ги запозная с гаджето си.

Но едновременно и с вълнението идва и притеснението. Ами ако Дилън не дойде. Или възникне някакъв проблем по време на вечерята. Ами ако татко не го хареса? Толкова много варианти за провал на вечерта преминаха през съзнанието ми, че започнах да се ужасявам от това какъв песимист съм всъщност.

Докато се усетя вече очаквах Дилън да пристигне всеки момент. Мама се опитваше да ме успокои, но ми беше наистина трудно да запазя спокойствие. Докато татко:

-Защо продължаваш да вървиш напред-назад? Спри се малко! - мама го погледна и се засмя.

-Стига, Хари! Сякаш ти не бе притеснен когато се запозна с майка ми. - той се намръщи, спомняйки си какво точно се бе случило.

-Това е различно. Аз щях да повърна, а тя иска да ми се завие свят. Също така аз се запознавах с майката на децата ми.

-Ами може би не е толкова различно. Това момче е гаджето на дъщеря ти и може би някой ден ще бъде баща на внуците ни. - какво по..?

-Мамо! Не ми помагаш. - изписках. Те от своя страна само се засмяха на реакцията ми.

-Смятам, че все още е твърде рано да говорим за деца! Нали така, госпожице? - кимнах неспособна да кажа каквото и да е било. Мога само да се надявам да не говорят такива глупости и пред Дилън.
Като се сетих за него все още го няма. Отидох до прозореца и забелязах колата на майка му да спира пред нас. От нея слезе Дилън. Още щом го видях се затичах към него, съожщавайки на мама и татко, че е тук. Когато излязох, буквално се метнах върху него и едва не паднахме.

-По-полека! - засмя се той. Едва след като ме пусна забелязах, че носи и цветя. Но преди да съм задала какъвто и да е въпрос той ме целуна. Определено беше най-добрата ни целувка до сега, докато не бяхме прекъснати от баща ми.

-Аби, миличка мисля, че преди малко обсъдихме това със дец.... - успях да го прекъсна преди Дилън да е разбрал за какво говори.

-Татко, това е Дилън! Дилън това е баща ми!

-Приятно ми е сър! - поздрави Дилън.

-Не бъди толкова сигурен! -татко го погледна преценяващо. - Ще разбереш в края на вечерта. - .. ъх.. Очертава се една дълга вечер....