Texting with?

26

Какво по дяволите се случи току-що? Ние се целунахме? Целунахме се? Какво трябва да значи това? Харесва ли ме като повече от приятел или... Мислите ми бяха прекъснати от загубения контакт със устните му. Когато се отделихме беше някак неловко...

-Аз... - опитах се да кажа нещо, но не успях.

-Извинявай? - извини се и стана от пейката. Боях се! Беше ме страх да го погледна. Затова не си направих труда да вдигна поглед от земята. Когато най-накрая намерих сили да го погледна той също беше забил погледът си в земята.

Така ли ще бъде за напред? Всеки път когато си спомним за това, за тази целувка... Ние ще се срамуваме? Ще съжаляваме за действията си?

-Трябва да тръгвам... Ще се видим. - казах набързо и тръгнах. Още не бях направила и три крачки, когато усетих ръката му на китката си. А как разбрах, че това е той? Да кажем, че ток премина през цялото ми тяло... Мислех, че ще се разплача. Не исках да плача пред него, но ако ми се извини още веднъж няма да съм способна да сдържам сълзите си..

-За вечерята.... Наистина се надявам да дойдеш с мен. Имам нужда, Аби! Нуждая се от теб! - точно тези думи ми бяха нужни за да се разплача и най-лошото беше, че той ме видя.

-Хей! Какво има? Защо се разплака? Аби? - нямах отговор. Просто плача!? - Моля те, не плачи! - каза той, придържайки ме в прегръдките си. Беше толкова хубаво, но не може да бъде реално. Не можем да бъдем ние. Той и аз... но никога ние.