Texting with?

42

Дилън ме е оставил заради Брит. Още онзи път знаех, че все още между тях има нещо което ги свързва. Брит ме беше заключила тогава, защото все още го е обичала. Сега се чудя ако бях казала на Дилън истината тогава щеше ли да ми повярва? Щеше да вярва на мен или на Брит?

Мислите ми бяха прекъснати от почукване на вратата.

-Влез. - казах тихо. Вече нямах сили последните два дни бяха пълен кошмар за мен. Не се храних, не говорех дори не съм излизала от стаята си. Не съм правила нищо, но въпреки това бях на предела на силите си.

-Аби някой иска да те види. - каза майка ми, правейки път на Дилън и.... Брит?

-Вие... Защо сте тук?

-Аби, моля те изслушай ме! Тук съм, защото искам да ти покажа, че наистина значиш много за мен. Тук съм за да те уверя, че не аз съм писал всичко това и че не искам Брит или която и друга да е на твое място!

-Ами до кажи го!

-Брит е написала всичко! Призна си. Доведох я тук за да ти го каже лично. Хайде! - подкани я Дилън.

-Аз... Не знам за какво става дума.

-Какво!? Как така нали си призна, че си взела телефона ми.-избухна той.

-Дилън какво говориш, скъпи? - скъпи? - Дойде у нас и започна да ме дърпа. Сега искаш от мен да си призная нещо което не съм направила.

-Дилън, жалък си! Искаш да я накараш да си признае твоята грешка!

-Не, не е така! Казвам ти истината, Аби! И Зак беше с нас, ще му се обадя и ще ти докажа. А ти Брит? Мислех те за честен човек! - Защо продължава да разиграва това? Не му ли писна?

-Дилън, спри...

-Добре, аз бях! - какво? - Аз го направих! Взех телефона на Дилън и ти писах от негово име. Но всичко което написах е истина! Дилън, ти не я обичаш! Залъгвай се с нея! След време ще разбереш и ще съжалиш, че ме заряза!

-Това няма да се случи! Можеш да си тръгваш Брит! - отпрати я Дилън. Наистина му пука за мен. Виждам как едва се сдържа на разстояние от мен. Аз също. Искам да го прегърна и да му се извиня, но как като той не ми казва защо беше с нея.

-Аби! Повярвай ми, той не те обича.

-Брит тръгвай!-извика Дилън, но тя остана и ме гледаше с очакване.

-Чу го! Върви си!

След като си тръгна останах сама в стаята с Дилън. Знаех, че ме наблюдава, но не исках да го поглеждам. Той беше с нея и не може да ми каже защо. Няма ми доверие или какво.?Ще се побъркам! Трябва да намеря начин да разбера защо е бил с нея.
Преди да се усетя вече бях задала въпроса си.

-Защо онзи ден беше с нея.?

-Аз... Съжалявам...

-Не искам извинение Дилън! Искам истината. - той въздъхна и прокара ръка през косата си.

-Добре! Ще ти кажа.... Но после. Искам да те прегърна, нямам сили за това, но обещавам че ще го направя. Сега те моля, позволи ми да те прегърна. - знаех, че не лъже. Той също като мен няма сили от случващото се. Преди да разбера какво се случва вече бях в прегръдките му и усещах устните му... Липсваха ми. Липсваше ми той!